My life is strange, don't you think? / Kim Taehyung /

Да, бих пила едно капучино

Скарлет беше доста притеснена. И си личеше.
Но аз не съм страшен. Нали? По - скоро съм сладък. И красив... Но това не е по темата! Трявба да направя нещо, за да я накарам да се отпусне. Интересно ми е дали сама ше ми каже, че пише фенфикшъни с мен или ще я е срам да си признае... Хм...
Накрая Taehyung реши да я покани на кафе. Проблемът беше, че не познаваше квартала.
Кофти... Мога да я помоля тя да избере някое кафе. Ще изглеждам като джентълмен вместо като идиот, който не знае къде се намира.
Това май прозвуча грешно...
Аз съм си джентълмен.
- Е, къде отиваме? - попита той, докато вървяха нанякъде.
- Ами, нека е изненада.
- Обичам изненади. - ухили се пак Tae.
Вървяха по някаква голяма улица, когато Скарлет го дръпна в една от пресечките. След малко се озоваха пред едно кафене.
Изглежда много хубаво., помисли си той. Светло, голямо, прохладно... Защо не?
- Ше ми кажеш ли какво значи това? - попитах аз момичето до мен.
Малко е гадно да го кажа, но ми е трудно да казвам името й...
...
Какво?! Аз съм кореец! А това е английско име! Ох, Боже, трябва да й дам прякор...
- Това на бългърски означава "рай". - отвърна тя и ми посочи надписа. - Ето, виждаш ли.
- Да. Харесва ми. Влизаме ли?
- Добре.
Скарлет влезе преди него и седна на една от масите. Tae седна срещу нея и си остави раницата си на земята.
Дойде един сервитьор и има даде менюта. Момчето умираше за едно кафе. Беше изморен от концерта снощи и днешните... репетиции.
- За мен... - започна той, когато осъзна, че този човек вероятно, ама много вероятно, не говореше корейски.
Идиот! Събери си мозъка на едно място!, каза си той и погледна момичето.
- Искаш ли кафе? - попита Taehyung.
- Да, бих пила едно капучино.
Тогава тя се обърна към сервитьора и каза нещо неразбираемо за него. Вероятно поръчката. Той не говореше български, все пак.
- Е, искам да ми кажеш нещо за себе си. - започна Tae, докато чакаха.
- Нещо за мен? - погледна го изненадано момичето. - Аз съм най - обикновено момиче.
- Което нахлу в съблекалнята ни с приятелката си.
Тя се изчерви леко и той беше на път да се замсее.
- Това беше нейна идея! - каза тя смутено.
- Добре, добре. Но не мисля, че си най - обикновена.
- Откъде можеш да знаеш?
- Предчувствие. - вдигна рамене Taehyung.
- Ами, аз съм на деветнайсет, от София, полуангличанка... - замисли се Скарлет.
- Ето, че имало нещо интересно. - замся се момчето. - Нещо друго?
- Ами, най - добрата ми приятелка е полукорейка. Очевидно я помниш от онзи ден. Казва се Soo-ah. С нея сме като сестри.
- Да, тя наистина ми приличаше да корейка. - Taehyung забеляза, че момичето се засмя леко. Май се получава това с непринудения разговор., ухили се той. - Какво обичаш да правиш?
- Да не съм на интервю за работа? - усмихна се тя шеговито.
- Ами, аз...
И тогава дойде сервитьорът и им остави кафетата. Скарлет благодари и си сложи захар.
- Ами, аз обичам да пиша. - заяви момичето.
Дали сега ще си признае, че пише фенфикшъни с мен?
- И какво пишеш?
- Ами всякакви неща - истории, романи, фе... - но се спря по средата на думата. - Всъшност аз пиша, но повече чета.
Хм, странно. Сигурен съм, че щеше да каже, че пише феншикшъни. Да не би да я е срам от мен?, помили си Tae, но се постара тя да не забележи това.
Също така трябваше да й измисли прякор. Все някога. Ако се сетеше за подходящ. Нали трябваше да я нарича някак.
- И аз обичам да чета.
- Наистина? - вдигна вежда Скарлет.
- Не, излъгах. - засмя се той и момичето след него. - Повече обичам да пея.
- Ами, личи си.
Той се ухили по - широко и отпи от кафето си.
И внезапно осъзна, че е забравил захарта. Направи гримаса и едва преглътна кафето. Момичето го погледна притеснено и попита:
- Всичко наред ли е? Добре ли си?
- Да, аз... забравих да си сложа захар в кафето.
Скарлет се засмя и стана за малко. Tae гледаше объркан как тя отива до бара и се връща. Пак седна срещу него и изсипа поне петнайсет захарчета пред него.
- Достатъчно ли са?
Момчето се засмя и кимна. Взе няколко и ги изсипа. След това отпи пак.
Да, така е по - добре., каза си той и остави чашата.
- Всъщност мога ли да ти кажа нещо? - попита той и я погледна леко виновно.
- Кажи.
- Ами... честно малко ме е срам.
Тя ме погледна объркано и заекна малко:
- К-какво искаш да кажеш?
- Аз... трудно ми е да ти кажа името.
Скарлет се усмихна.
- Това ли било? Няма проблем. И аз не мога да кажа някой корейски имена.
- Да, но искам да ти викам някак.
- Ами... не знам. Можеш да измислиш нещо.
- Не съм особено добър в това. - каза момчето и потърка вратата си. - Нали ти си писателят? Можеш ти да си измислиш име.
- Не, не. Аз не съм писател. Даже не съм влязла в литературен клуб. По - добре да не си измислям име. А и не знам толкова много.
Tае се замисли за малко.
Да, искам да й дам име. Ново име, което само аз знам.
Защо?
Защото ми е интересно. Тя е интересна. И след като прочетох историите й... искам да я опозная. Да ми стане приятел например.
Изглежда ми различна. И това е хубаво.
Затова искам да й дам ново име.
Но какво?
- Не е нужно да го измисляш сега. - обади се Скарлет. - И без това сигурно си изморен от снощния концерт.
- Не, напротив - кипя от енергия точно заради концерта снощи. - Малко излъгах, ама... Нали трявба да изглеждам страхотен... Това пак прозвуча грешно... - Много се забавлявах. Честно казано, тук много ми харесва.
- Така е, тук е прекрасно. - съгласи се тя. - Но прекарах голяма част от живота си в този град - познавам го като дланта си и вече ми е малко омръзнал. Бих искала да замина някъде.
- В Хонг-Конг е страхотно. - каза Taehyung и се усмихна.
Скарлет се засмя.
- Ще го имам предвид. Ще бъде едно рядко приключение. Представям си какви ценни спомени имаш ти, като си пътувал толкова.
Нещо накара V да застине на мястото си.
Рядък.
Ценен.
Хм...
Това...
Това е! Измислих го!
Той веднага погледна Скарлет и развълнувано каза:
- Измислих как ще те нарека!
- Наистина?!
- Да. Това беше мъжко име, но го направих женско и...
- Хайде, кажи ми!
-  Добре. Вече ще ти казвам Chong Jin-Ji.
Тя се усмихна широко.
- Страхотно е!

На вашето внимание, новата глава!!!❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Май се изтърка да го казвам, но се постарах заради вас. Дано ви хареса и ако е така, пишете ми или гласувайте за историята ми, няма значение. Стига да ви харесва, ще пиша още.👌👌👌👑👑👑
Обичам ви!💯❤️❤️
- Теа💚💛-
... mine only ...