Пушенето не винаги вреди

Part 5

Притаих дъх в очакване, господи, мечтите ми се сбъднаха. Сърцето ми заби лудо, просто сякаш досега не е било изобщо. Той се наведе още малко и ми се усмихна. Една секунда тишина, след което духна малко дим в лицето ми. Той се засмя, аз се закашлях силно и махнах пред лицето си с ръка. Само, че той не се беше отдръпнал и едва го тупнах по тила, махайки бързо. Той се засмя още повече, а на мен ми стана толкова неловко:

- Така ти трябва!- намръщено му промълморих аз, с дрезгав глас.

- Е, не бъди толкова лоша. Само малко дим...- продължи да се смее той весело. Толкова беше сладък, че ако не бях толкова страхлива, щях сама да го целуна.- Ти така ме удари...

- Заболя ли те!- притеснено започнах аз и несъзнателно го хванах за ръката.

- И още как!- засмя се той и аз най-после се усетих, че той се е шегувал.

Отново се смутих, за кои ли път тази вечер, но забравих да пусна ръката му.

- Няма да ти дам запалката си отново. Ти си много лоша.- намусено ме погледна той.

- Не съм лоша!- гузно отвърнах аз.

- Само малко. Такъв бой ми тегли, за един облак дим. Сигурен съм, че гаджето ти е непушач.

- Не аз...- ама той продължаваше да си говори.

-.... Не вярвам, че той пуши. Сигурно дори не пие...

- Няма такъв..- повиших малко тон аз.

Той понечи да продължи да си дрънка, но явно чу думите ми и се засмя. Отново се обърна към мен и ме погледна. Ох, какви са тези погледи, защо постоянно ме поглежда и аз немога да разбира какво се опитва да каже. И тези прекрасни черни очи...

- Не го вярвам.- кратко отсече той.

- Няма такъв.- повторих аз ама толкова тихичко.

- Да не чакаш перфектния? Или си хвърлила око на някого, но той незнае...

- Не чакам перфектния.- едва отвърнах аз и отново наместих косата си.

- Срамежливка.- засмя се той и стана така неочаквано, че замалко да го питам къде отива.

Отново се обърна и ме погледна, тези големи черни очи, този приказен поглед, каращ те да потъваш и потъваш и потъваш, докато той те гледа и се усмихва. Ама той защо се усмихва? Той никога не ми се усмихва. Да не са ми потекли лигите?