Пушенето не винаги вреди

Part 57

 - Чух, че вчера мисията е приключила тихо.- усмихна ми се Саске в обедната почивка.

- Не знаем, дали е била провал...

- Не мисля. Вероятно тя просто не е предприела нищо. Дебне...

- Или всичко й е било ясно от самото начало. Ако е предвидила действията на Итачи?

- Това не е важно. Целта е да й го показваме. Да й правим на пук, в рамките на нормалното.

- Или иначе казано, без да й даваме шанс да ни накаже.

- Това също..- засмя се Саске едва.

- Наруто разказа ли ти какво са правили?- смених темата с по-приятна.

- Ами, то не се е случило нищо съществено. Хина много бързала да си ходи.

- Защото...- спрях и също се усмихнах насреща му.

Напълно му е ясно, защо, просто се шегуваше. Отдавна не бяхме се хранили сами навън. Хината май се беше барикадирала на чина си, бореща се с чара на г-н Пеперудко.Ино все още не беше в настроение, въпреки всички наши думи. Със Саске ядяхме, движейки се в бавни кръгове около училището. Чувствах се толкова спокойна, въпреки всичко.

- Имам билети за филм довечера.- сети се изведнъж Саске.- Искаш ли да излезем?

- НА среща с най-горещото момче в света? Трябва ли да питаш?- засмях се аз веднага.

- Оу, най-горещото.- предизвикваше ме той с очи.- Госпожице Харуно, аз ви мислех за невинна, кротка и тиха.

- Жалко.- опитвах се и аз да му отвръщам шеговито.

- Аз ви мислех за друг човек, колко съм сгрешил в преценката си. Не бяхте ли ангелче?

- Кои мислиш, че ме развали?!- разширих очи бързо.

- Развали?- спря се той и ме издърпа.- Няма нищо развалено в теб, Сакура. Прекрасна си.

- Ти си, не аз.- изчервих се веднага, очите ми блестяха.

Обвила ръце около краста му, побързах да се сгуша в най-топлите прегръдки в галактиката. Топли, защото те за мен значат толкова много. Той целуна косата ми, а след това сложи брадичка на мен, подпирайки се. Усетих го как поставя глава върху моята, а след това се подсмихва. Нещо вътре в мен ми нашепваше да му се скарам. Изкарваше наяве всички мои комплекси за размер и височина. И все пак не исках да развалям идилията ни. Опитах се да не реагирам изобщо, но все пак тихичко изсумтях.