Пушенето не винаги вреди

Part 22

   Стоях и се питах, дали е възможно той умишлено да иска да пропусне това. Дали той не иска да присъства или не иска аз да присъствам. Ако е второто, то е глупаво, защото щях да накарам Ино, примерно, да снима всичко. Все пак се обърнах и му се усмихнах широко. Поне щяхме да останем насаме и може би щях да се престраша да го питам. Звънеца би и всички се отправиха към изхода. Аз се обърнах и почаках Саске, които не се забави много.

- Не ти ли се ходи?- промърморих тихо и свенливо аз.

- Никак даже.- усмихна се той и ме прегърна през кръста.

- Няма посмея да питам защо...- прошепнах му аз.

Той се обърна и точно да ми отговори нещо, когато онази същата жена се появи пред нас. До тук беше с плана ни да се промъкнем горе. ТЯ се усмихна и ни посочи пътя. Очаквах Саске да се подчини, но това не стана. Той само я изгледа, след което демонстративно я заобиколи и държейки ме за ръката, ме поведе нагоре. Това вече наистина беше адски странно. Как така се държи така, а преди малко бе толкова ... ъм... наобратната.

- Коя е тя?- най-после попитах аз, когато бяхме горе.

- Новия директор.- изсумтя Саске.

- Познаваш я, нали?- погледнах го аз едва.

- Всъщност не я познавам. Знам как се казва и други данни... но не я познавам...- студено промърмори на свои ред той.

- Как се казва?- усмихнах се аз.

- Директор УЧиха...- изсъска той още по-студено...

Стоях и го гледах объркано. Тя имаше неговата фамилия, но той каза, че не я познава. Лицето му беше толкова изкривено от гняв и разочарование, че веднага разбрах, че не говори за леля си, например. Това беше майка му, сигурна съм. Но как така отношенията им са такива. Не трябва ли по-принцип да обичаш майка си, тя да те обича. Не знаех какво да кажа, не исках да разпитвам. Беше ми повече от ясно, че това не му харесва. Че не иска да говори за нея, че не иска да е наоколо. Просто седнах на парапета и го поканих да дойде и той. От тук добре се виждаше входната врата, около която се събираха доста хора. Можехме да гледаме цялото шоу от тук. Но никой нямаше да ни види. Кой би погледнал нагоре, когато звездата беше под краката ни. Да, буквално ако затворех едното си око, можех да гледам как подметката му настъпва главата й. Саске се подвууми малко, но все пак седна. Побързах да хвана ръката ми е да се усмихна:

- Няма да разпитвам.- кротко му казах аз, гледайки надолу.

- Има ли нещо за разказване.- свъси лицето си той.- mama's never home...

Това ми беше ясно, не беше необходимо да го казва. Все пак се радвам, че го направи. Дали това значи, че ми се доверява. Надявам се да е така, нядавам се да знае, че може да ми се довери. Стиснах устни и му кимнах едва. Последва неубедителна усмивка от неговата страна, след което извади цигара. В ръката му беше същата запалка, която аз стисках на партито на Ино. Може и да има все пак начин, да му разведря малко настроение. Той запали, след което точно да я прибере и аз ловко се протегнах и му я взех. Беше объркан, но аз му се усмихвах широко:

- Какво, забравили, че ти ми я остави?- подсмихнах се аз.

- Ама си е моя!- почти се усмихна и той.

- Вече нееее.- изплезих му се, след което си прибрах сувенира в джоба.

- Дай си ми я!- строго ми промърмори той, но се подсмихваше.

- Няма!

- Ще си я взима насила.- предупреди ме весело.

- Ще можеш ли?

Той само се подсмихна, след което ме прегърна силно. Толкова бях доволна от резултата, че дори не усетих, кога ми бръкна в джоба. Дам, не пропусна да се изфука, но след това сладко ме целуна по нацупеното личице. Ако предположите, че то спря да се цупи, ще познаете. Толкова бях щастлива, че просто нямаше как да се намуся наистина. А долу някой се прокашля на микрофона и започна да говори с противния си глас:

- Здравейте ученици. Аз съм новия ви директор- госпожа Учиха. От днес започва нова ера в това училище....