Пушенето не винаги вреди

Part 51

   Наруто отново беше си подготвил въпрос, които не успя да зададе. Хината беше достигнала лимита си. Оказа се безсилна срещу отбора Учиха. Още преди да успея да проговоря, тя се беше надигнала. Следях я с поглед, Саске също. Тя щеше да действа дори по-лудо, отколкото очаквахме. Хината хвана лицето на нищо не подозиращото момче. Заби устни в неговите толкова агресивно, че той дори не можеше да реагира. Ино ахна без дори да се усеща. Тя закри уста с ръцете си и замръзна на място. Страхуваше се да не счупи този тънък като лед момент. Саске гордо ме гушна, стараейки се да не ми пречи на гледката. И ето, че най-после Наруто се окопити. Той хвана кръста й и вероятно отвърна на целувката. Всички сякаш най-после си поехме дъх. Заслужаваше си да я сритам толкова много пъти.

   И разбира се, че звънеца щеше да убие момента. Те скочиха и Хина сякаш прелетя около метър назад. Лицето й беше толкова червено, че вече знаехме колко е избледняла блузата й. Едва дишаше и не можеше да спре да потреперва. Наруто я гледаше смаян, като дете видяло Дядо Коледа. Той също беше доматен, а устните му все още бяха широко разтворени. Ино беше същата като него. Само ние със гаджето ми стояхме и ги гледахме като горди родители. Сега се чудехме какво щеше да стане, ако звънеца не беше бил в най-критичния момент.

   Какаши дойде и часа започна. Безвремието се стопи и Хината хукна към чина, които делеше с Ино. Блондинката също се усети да стане, но малко по-трудно. Но не и Блондина, той имаше нужда от кран. Или в случая, крака на Саске, които го дебалансира. Наруто залитна и най-после отдели очи от гърба на Хината. Седна пред нас и за първи път в кариерата си беше приличен ученик.

- Имаш ли нужда да посетиш сестрата?- попита го Какаши по средата на часа.- Не естествено тих си, Наруто. Започвам да се притеснявам.

Наруто само поклати глава, карайки господина да докосне челото му.

- Какви магии прави една целувка..- прошепна ми Саске и аз едва успях да стърпя смеха си.

- Учиха, какво му е на този тук?- Какаши ни беше забелязал, очевидно.

- Нищо, сър.- поклати глава той, а след това хвърли ядрената бомба в стаята.- Просто е влюбен.

Целия клас изпадна в панична истерия. Някои се смееха, други си мърмореха тихо. Само Хината не беше помръднала от мястото си. Дори не усещаше, колко съмнително изглежда така. А господинчото дори не обели дума, дори май въздъхна, потвърждавайки думите на приятеля си.

какаши приключи темата, която само щеше да му донесе главоболие. Продължи с урока, надявайки се все още някои да го слуша. След часа излезе веднага, последван от приятелката ми. Хината изхвърча от стаята, като състезател в надбягване. Фаза две: "Господи, Какво направих!". Горкото момче.

- Хайде, Наруто.- чух гласът на Саске тихо.- Твои ред е да си смел.

Това, произнесено от най-прекрасния глас на света, звучеше невероятно. И беше чистата истина, сега беше негов ред. Още едно приятелско подбутване//избутване и Наруто хукна към вратата. А междувременно Ино вече идваше за разяснения.

- Добра работа в колектив, не мислиш ли?- подсмихна се Учиха.

- Вече официално сме добър екип.- засиях аз, без дори да си давам сметка.

- Винаги сме били.- кимна той и си открадна целувка по челото. Още чакам да видя дали си лимонка обаче...

- Не съм!- заклатих веднага глава.

- Знам, ти си моята сладка, сочна ягодка.

- Ау, колко сте лигави само. Гугутки влюбени.- престорено се възмути Ино.

- Яд те е, че пречупихме Хината ли?

- Моля ти се, аз дори не схванах какво стана.