Пушенето не винаги вреди

Part 24

   Двамата пропуснахме остатъка от речта на новата директорка. Не ни засягаше какво има да казва, нито пък ни беше интересно. Аз все повече започвах да се отпуснам пред Саске. Надявам се, че скоро това притеснение напълно ще изчезне и ще остана само аз. Той е толкова сладък, толкова мил, просто немога да повярвам, че това наистина се случва. Останахме там, въпреки, че междучасието свърши. Трябваше да се връщаме в час, а този беше Физика. Единствената физика, която имаше значение в момента обаче беше тази между мен и него. Неговите ръце около талията ми, моите около врата му... устните му върху моите...нека спра, че ще стане лошо.

Стояхме и вятъра духаше в лицата ни. Противно на очакванията ми, неговата катранена коса беше мека. Незнам защо очаквах да е твърда и груба, но тя беше мекичка и галеше едва бузата ми. Приятно е, наистина приятно. Усещах, как малко по-малко и двамата се унасяме напълно, погълнати от момента. Започвах да се притеснявам, да не би да прекали, да не би да му повлияя прекалено много...абе, разбирате какво се опитвам да кажа, не ме карайте да го изричам сега. Бавно отдалечих устни от неговите и се усмихнах. Той отново посегна и си открадна още една много бърза целувка, а след това също се усмихна. Накара ме да се засмея весело и направих същото. Не се усещах, беше ми толкова приятно. Той си открадва една скорострелна целувчица, а аз след него. По едно време някой от нас сбърка ритъма и устните ни се срещнаха по средата, отново унасящи се в дълга и страсна провокация. А уж се бях отдръпнала с цел. Но сякаш започвах да забравям каква беше тя.

- Мисля, че трябва да се връщаме в час.- прошепна задъхано той след доста време.

- Трябва ли? Хайде да останем още...- промърморих аз, опитвайки се да придам на очите си онзи блясък, които имат кученцата бебета.

- Налага се. Пропуснахме един час, но за математиката трябва да сме там.

- Учи ти се математика?

- Абе...- махна с ръка той.

- Ето ти една математика. Едно момче, едно момиче, един покрив... равно на...- засмях се аз.

- На наказание!- чу се един басов женски глас зад нас.

- Ъ..ъ.. Добър ден, госпожо директор!- скочих аз от мястото си, възможно най-далеч от Саске.

- Не бяхте долу преди малко!- отбеляза тя, сякаш дори не ме чу.

- Но чухме всяка дума. Просто искахме да ви виждаме добре. От тук гледката е по-добра.- разсеяно отвърна Саске, но в гласът му усещах напрежение.

- А сега защо не сте в час?- тя сякаш в момента дори не ме забелязваше. Имах усещането, че ако започна да подскачам и да си пея "Ганглам стайл", тя пак няма да ме отрази.

- Освободиха ни.- отсече Саске, без много да й цепи басма. Почувствах се отмъстена.

- Госпожице, връщайте се в час и кажете на учителя, че съм извикала господин Учиха с мен.- най-после ме погледна, но сякаш съжелявах, че изобщо ме е забелязала.

- Добре.- тихо пропурморих аз и се наведох да си взема чантата.

Тайничко хвърлих един поглед на Саске, който само ми кимна едва и отново насочи погледа си към дамата. Не мога да повярвам, какви са отношенията им. Та тя му е майка. Няма да го прегърне, няма да му се зарадва. Поне да му се беше разкрещяла, че е избягал от час. Да му беше повишила тон, че съм с него. А не да стои като експонат пред нас и да гледа лошо. Не ми се влизаше по средата на часа, затова се разходих до магазинчето. Нещо сладко ще ми дойде добре, нали така. Винаги помага. Как може да има такива майки! Господин Учиха?!!? Сириъсли?!?! Какво като му е директорка, поне на малко име можеше да му каже. Това е пълен абсурт.

Да, обаче Саске не се появи до края на деня. Сигурна съм, че не говори с майка си толкова време, защото нея я видях няколко пъти. Постарах се разбира се да не ме види, скривайки се успешно. Първия път се шмугнах в стаята не съседния клас, а втория просто вдигнах тетрадката си така, че да не ме види. Дали се е получило незнам. Но какво толкова са си говорили, че Саске да не се появи повече. Вероятно го е ядосала. Няма да се очудя изобщо, ако е така. Тази жена... не я харесвам.