Пушенето не винаги вреди

Part 21

   Обърнах се и видях за какво говори. Ако можех да преценя добре, той бе също толкова удивен, както и Саске. Нямаше как Хината да забележи Саске, но Наруто веднага успя. Той също познаваше тази жена. Продължих да наблюдавам назад към последния чин, където бяха Саске и Наруто. Сигурно очите ми бяха присвити леко, защото Хината ме сръчка след малко.

- Не го гледай така!- строго ми прошепна тя.

- Как? Не, не, не! Просто той знае нещо... нещо, което аз не знам...

- За какво си говорите?- залегна и Ино на чина, подавайки едва едното си ухо.

- За Саске и Наруто..- разсеяно отвърнах аз, без да откъсвам очи от ужасените очи на двете момчета.

По средата на часа, най-после успях да се съсредоточа в говоренето на госпожата. Тя разказваше за поредната история от някоя война, която не можеше дори да държи будни половината клас. Аз се стараех да я слушам, но това не ми се отдаваше много. Бях се заела да драскам в тетрадката си, е, понякога надигах глава, но само да видя, дали още говори. Когато звънеца би, докато прибера нещата си, Саске беше излязъл да пуши. Беше ли уместно да тръна след него или не? Не знам какво да правя, но може би не трябва да питам него, а русия. Той можеше да знае нещо... но той къде се беше изпарил. Защо и него го нямаше? Дали не са навън. Ех, понякога се ядосвам, че и аз не съм пушач. Дали пък да не запаля една... за прикритие... Глупости! Спри се! Няма нищо толкова заплетено или пък тайно. Сигурно е някой тяхна стара учителка. Може да им е давала частни уроци или да им е писала повече двойки. Това дори не е моя работа.

- Сакура-а-а, как си?- чух противен глас зад мен и нямаше как да не се обърна. Неприятното нещо, наричащо себе си Карин.

- Благодаря, добре съм!- усмихнах й се аз нагло отсреща.

- Защо не си при гаджето си?- усмихна се тя.- О, сигурно това преди малко е било нещо като...ъм... как да се изразя.. инцидент или пък подаяние... как мислиш?

- Мисля, че това дори не ти влиза в работата, Карин.- намеси се Ино, която бързо се обърна към нас.

- Ти какво се намесваш, не говоря на теб.- показа зъби тя.

- О, ти говореше ли?- усмихнах се отново аз и на свой ред си показах зъбките, да бяха повече от обичайните за една усмивка.. доста повече.

- Сакура, ще ти направя една услуга...ще ти дам един съвет. Не искаш да свършиш със разбито сърце... по-добре се събуди и осъзнай, че Саске не е за теб.

- Защо не отидем да го попитаме. Ето го там.- подсмихна се Хината, която нямаше как да не се намеси в разговора.

Както и предположих, червенокосата досадница веднага си тръгна и дори ми беше забавно да отбележа, че в противоположната посока на Саске. Обърнах се към Ино, усмихвайки й се благодарно. Май сега не беше момента да говоря със него. Ако искаше да говори с мен, щеше да ме вземе с него, примерно. Той седна на мястото си и отново се върна към разговора си с Наруто. Определено водеха сериозен разговор, русия изглеждаше напрегнат.

- Хин, можеш ли да ги чуеш за какво си говорят?- прошепнах аз на приятелката си, а тя само поклати глава.

- Ще се опитам да разчета по устните им...- прошепна Ино и трите отново се скупчихме една до друга на чина на Хината.

- Мисля, че е заради новата учителка.- промърморих аз.

- Онази страшната ли. Да.. тя дори знаеше името на Саске.- продължи да шепне Хината.

- Сигурно са й дали имената на най-цветните... за всеки случай.- засмя се Ино.

- Не... той също я познава...- пророних аз, сякаш бях в нещо като транс.

Не откъсвах очи от него. Леко се успокойх, когато той срещна погледа ми и ме се усмихна бързо. Да, това беше много успокояващо, но си личеше, че сега не му е до мен. И все пак в средата на часа получих СМС...от него....който и ме стресна и ме притесни и ме накара да се радвам в същото време...

" Хайде да пропуснем речта....

ще те чакам горе...."