Пушенето не винаги вреди

Part 43

   Едната му ръка се отпусна надолу, стискайки леко талията ми. Пръстите му сякаш горяха. Бях притихнала, вперила очи в неговите неспособна дори да реагирам. Показалеца на онази ръка се разходи нагоре към врата ми, без да докосва все пак където бяха деликатните места. Стигна до брадичката и я надигна нагоре. Не откъсваше очи от мен, а аз се чувствах като на филм.

- Даваш ли си сметка, какво мога да ти направя сега? Да последваш някого така...

- Теб!- прошепнах му аз, чувствайки се като бунтар в този миг.- Последвах теб! Единствено и само теб бих послед...

Отговор на този бунт получих преди дори да съм довършила изречението си. Той ме повдигна и впи устните си в моите. По-несдържано от всякога, по-лудо и диво. Гърба ми беше моята упора, ръцете ми се обвиха във врата му за баланс. Той се беше опитал да ми даде последен шанс за отбой. как бих се отметнала от думите си. Нито срам, нито комплекси и несигурност щяха да ме отклонят от този миг. Ръката му се спусна докосвайки крака ми. Той искаше да ги обвие около себе си и го направи. Вече си позволяваше да иска и да си взема в малки количества. Сърцето ми блъскаше толкова силно, че вероятно и той го чуваше дори. Аз го чувах, в ушите си, в главата си. Тази целувка беше толкова по-различна от всичко досега. Усещах толкова много страст и желание в нея. Усещах, как той е и върколака, хапещ ме гладно. Но в същото време, той беше и жаден за кръвта ми. Искаше да проникне под кожата ми с тези треперещи пръсти. Но не можех да разбера, защо трепереха. Нито можех да отрека, че ми беше приятно. Сърцето ми създаваше илюзията, че това е от вълнение и възбуда, от несигурност и нетърпение. Ръката му обхвана дупето ми и ме повдигна от вратата. Усетих, как той ме понесе навътре. Но вече ви е известно, че не съм способна на адекватно мислене. Отчетох факта, че той ме понесе на вътре и толкова.

Усетих, как двамата се блъснахме в нещо меко. Ръцете му се обвиха около мен и отново се оказах в лапите му. Усещах как кръвта ми вече време с пълна скорост. Отделихме устни съвсем мъничко, а неговите се докосваха, докато произнесе всяка една от думите.

- Малчо, това ти е финалната възможност.- изпиваше ме с очи толкова директно,- Предай се сега.

- Аз..- едва дишах аз.- Отдавна се предадох..- леко се надигнах аз.- в ръцете ти.

Чух го как си пое шумно въздух. Прехапа долната си устна и ме прониза с очи. Знаех как се нарича това състояние, в което се намирахме. Сърцето ми беше диво, ума изчезнал, очите ми бяха премрежени. Аз също бях готова за това, той ме беше подготвил, докато се опитваше да ме изплаши. А всъщност се беше получило точно обратното, нали така.

Изправих се на лакти, без да откъсвам очи от неговите. Вече знаех къде съм и защо съм там. Бях в стаята на Саске и се готвен да го направя свои, ставайки негова изцяло. Щях да му дам това, което тялото му искаше. Защото на пук на всичко, моето тяло също мислеше така.

- Докажи ми, колко силно можеш да ме обичаш..- прошепнах аз, изпъвайки брадичка нагоре.

- Помня този поглед.- подсмихна се той, едва, леко лукаво.- В парка, уж заради музиката. На партито, уж заради една запалка. След него винаги ми се измъкваш с оправдания.

Той ме принуди отново да легна назад, навеждайки се предизвикателно. Беше на дъх от мен и се канеше да каже още нещо. Гледаше ме по един нов за него начин, така, сякаш най-накрая ме вижда в ръцете си. Подсмихна се, отново надигайки устните ми към неговите.

- Този път няма да ти го позволя. Вече си моя и шансовете ти свършиха.