Пушенето не винаги вреди

Part 9

   Нормално да се притесни, та тая Ино едва ли не извика, че съм спала с него. Как няма да се притесни за репутацията си. Аз и той, насаме, няма кой да го види, че да му се подиграва после. Но когато целия клас чу. Как няма да се притесни. Въздъхнах тежко и погледнах приятелката си с тъжна усмивка. Тя ми отвърна толкова лъчезарно, че попих от оптимизма й. Тогава се чу и звънеца. Как да вляза отново в час? Не мога да погледна всички тези хора, гледащи ме толкова любопитно. Ами него? Как да погледна Саске?

- Хайде!- продължаваше да се усмихва тя, теглейки ме навън.

- Не мога! Те ще ме гледат...- простенах аз, държейки се за последната останала дръжка.

Бях се хванаха за вратата, която разделя коридорчетата, между тоалетните. Тогава чух нечии смях зад мен и забравих да стискам. Обърнахме се рязко и какво да видим. Карин, Темари и още кой ли не, стоят и ни гледат. Затворих силно очи и се опитах да си представя, че сънувам. То ми беше станало ясно, че толкова лошо нещо, ще ми се случи само наистина, но чак пък толкова лошо...

- Как сте момичета?- усмихна се мило Хината и продължи да ме дърпа.

Аз обаче бях замръзнала на мястото си. Всичките ме гледаха любопитни. Толкова много искаха да знаят, дали техния идол е имал нещо общо с мен. Искаше ми се да бях по-смела, да им се усмихна и да ги излъжа. Но ако днес ми беше последния ден на земята, щях да си умра не целуната. Защото съм страхливка. Стоях и гледах втрещена към Карин, която ме гледаше лошо. Стоях и я гледах, както правеше и тя. Дори не забелязах, как някой е излязал от мъжката тоалетна и се бе насочил към мен. Единственото, което усетих, беше нечия ръка. Някой ме прегърна през кръста и ме подкани да вървя. Видях, че това е Саске и веднага го последвах. С крайчеца на окото си го познах и веднага тръгнах пред него. Той какво правеше. В момента правеше демонстративно докосване! Мамка му, какво му става тези два дни.

Хината остана назад и през коридорите я загубих някъде. Сигурно се е покрила, или търси Ино. Аз продължих мълчаливо да вървя, без да излизам от моето състояние на пълен шок. Стигнахме до един коридор на четвъртия етаж. Тук по принцип не ходи никой, освен чистача. Какво правехме там, господи. Саске спря и аз веднага го последвах. Гледах напред в нищото и не смеех да го погледна дори. Клепах бързо и се чудех какво да кажа, как да му отговоря на въпросите, които дори не знаех...