Пушенето не винаги вреди

Part 42

   Сепнах се, а след това широко се усмихнах. Днес бях чула толкова много прекрасни неща от устата му. Можех ли да стана дори по-алчна от сега. Умишлено бях предизвикала няколко от тези реплики. Първоначално всичко изглеждаше толкова нереално и невъзможно. Аз и Саске в едно легло, правещи неща за възрастни. Това звучи невероятно, напълно невъзможно и тотално абсурдно. Но с този поглед в настоящия момент осъзнах. Беше възможно, а също и така беше напълно нормално. Двама души, които се обичат силно. Двама души, които са на саме и започнат една целувка. Ако не беше нормално и естествено, аз нямаше как да бъда създадена., нали. Това е начина, по които сърцето и тялото потвърждават едно и също. Двама души, ставащи едно цяло.

- Казах,- бавно произнесох аз, преглъщайки едва.- Че възнамерявам да порасна. Думите ти не звучат мръсно или като заплаха. - поклатих глава и засрамения ми тик да си приглаждам косата се обади.- Звучи като бъдеще, като вероятност и обяснение в любов.

- Интересно.- подсмихна се той, а в очите му прочетох, че трябва да продължа да говоря.- в любов ли?

- Да, защото зная, чети няма да правиш секс с мен. Зная, че ти и аз ще правим любов. Дори и да не зная какво е, ти ще ме водиш.

- Ш-ш-ш.- той искаше да спра да говоря, а аз не разбирах защо.

Не мисля, че говорех глупости. Сигурна съм в правотата си и не разбирах защо иска от мен да спра. С какво не беше съгласен. Нима казах нещо неправилно. Беше ли възможно да е разбрал погрешно нещата.

- Сигурна съм, че не греша.- навлажних устни аз.- Чувствата ни ще ни водят. Сърцата ни знаят какво да правят.

- Не говори повече.- той дори беше стиснал очите си, вече не ме гледаше. Чувствах се толкова объркана.

- Не ми ли вярваш?- тихо прошепнах аз, свела очи.

- Вярвам ти. Просто е твърде рано.- той отново поклати глава.

- Не те разбирам..- гласът ми трепереше.- Защо да е твърде рано, ти ми каза, че ме обичаш.. не разбирам.

Бях в паника, защото не разбирах какво има в предвид. Твърде рано да говоря за любов, но той вече ми го беше казал. Нима неговото "обичам те" значеше нещо друго. Но Итачи каза, че той отдавна има чувства към мен. Какво казваше той.

- Също така казах, че ако не спреш да говориш тези невероятни неща..- той най-после ме погледна и най-накрая разбрах.

Твърде рано да правим любов. Твърде рано да иска от мен такива неща. Не твърде рано да се обичаме. Отново си бях извадила грешен извод. Но това го мъчеше, нали. Виждах, че той го иска, но се старае заради мен. Това значи ли, че го въдържам аз. Че заради мен, той изпитва дискомфорт.

.- Щом се обичаме, времето не е от значение.- казах аз плахо.- Ако ти ме обичаш, тогава нищо не е твърде рано или късно, а точно навреме.

Не успях да разбера, дали го ядосах с думите си. Накара ме да се изправя и с присвити очи се загледа надолу към мен. Толкова бях объркана от целия този разговор, че не осъзнавах какво става и какво правя. Нали споменах, че още преди минути Саске беше изпържил ума ми. Вярвах във всяка една дума, която съм казала и щях да застана зад нея. До момента, в които той ме хвана за ръката и ме поведе напред, аз не си давах сметка, какво значеха всъщност. След това ми светна.

Всичко това, което наговори значеше, че съм готова. Значеше, че го искам и съм се решила. Всичко в мен потрепери от мисълта. Дори не можех да си го представя всъщност. Как бих успяла да допусна, че наистина ще се случи.

Саске не беше излъгал, наистина живееше три минути от парка. Не беше казал нищо, а аз не смеех да отворя устата си. Вървяхме в пълна тишина. Той, водещ ме напред, аз - следваща го. Той спря пред вратата и я отключи, не ме погледна дори. Отвори и ме пусна, когато прекрачи прага. Дори не се обърна към мен.Даваше ми шанс да побягна в другата посока. Как мога да побегна сега, когато стоях на входа. Взех си дъх и прекрачих, той ме беше оставил да я затвори сама. Обърнах се и го направих, махайки ключа от външната стна. Никога не оставяй ключовете отвън, нали така. Още дори не се бях завъртяла напълно към него, когато той помръдна. Докато примигам, гърба ми се беше ударил във вратата, която сама затворих. Двете ръце на Саске бяха встрани от лицето ми, свити в лакти и опрени в юмруци. Лицето му, насочило цялото си внимание към мен, беше трудно за прочитане. Той ме беше приклещил и сега ме гледаше твърдо и директно.

- В опита си да ми докажеш любовта си, се озова в лапите ми.- гласът му беше толкова доминиращ и в същото време изкушаващо груб.