Пушенето не винаги вреди

Part 23

   Бля, бля, бля... дори вече не мога да я понасям. Облегнах глава на рамото на Саске и се опитах да я слушам, без да се мръщя. Това го разсмя, защото явно не успявах. Целуна главата ми и подпря своята на нея. Тази май щеше да говори дълго. А ние си стояхме там, гледайки към мъничките фигурки на учениците. Не съм сигурна, дали беше от скука или просто защото ми беше любопитно, но често започнах да надничам към кутията му с цигари. Знам, че не са полезни, но сега ми се прииска да запаля една. Точно щях да посегна към тях, когато Саске проговори:

- Не си го и помисляй, малката.- толкова строг бе гласът му.

- Кое?- невинно попитах аз и се надигнах.

- Ти няма да запалиш... не и в моята смяна!

- Но ти пушиш!- сякаш бях малко дете, така прозвучах в момента.-Пушенето не винаги вредяло....

- Това не значи, че е хубаво, Сакура. Не си го и помисляй!

- Ама аз искам!- продължих да упорствам аз.

Той ме изгледа строго. Както сигурно бе повече от половина, хвърли фаса в ръката си. Хвана и кутията си и я метна в същата посока. Аз стоях и го гледах объркано, а той все още беше доста намусен. Хвърли повече от половин кутия. Защо, само за да ми покаже, че не трябва ли? Това беше глупаво, много глупаво.

- Това защо беше?- тихичко попитах аз.

- Просто така...- отсече той и отново ме гушна, опитвайки да върне старото положение.

- Просто така хвърли цигарите си?

- Мхм....

- Това е глупаво! Щях да запаля една и толкова!- заинатих се аз.

- Една... после още една.... и така....- отекчено промърмори той.

- О, я стига, мамче...- промърморих аз.

- Миличката ми, няма да постигнеш нищо! Няма да пуша, ако това е заразно. Доволна ли си?

- Ще откажеш цигарите ли?- присвих очи аз.

НЕ го вярвам, той излиза всяко междучасие. Не може да ги остави ей така. Няма да му е толкова лесно. И все пак се усмихваше. Не е честно, защо се усмихва!? Нямаше да му позволя да излезе чист от тази ситуация. Не искам да се чувствам така гузно, като в момента.

- Добре, ти откажи цигарите... а аз...аз ще.... - не можах да го измисля.

- Ти ще ме целунеш?- продължи да се подсмихва той.