Пушенето не винаги вреди

Part 36

   Ино се оказа по-настоятелна, отколкото очаквах. Искаше да й дам причината, колкото и да се дърпах. В крайна сметка, в междучасието, в което трябваше да обядваме, ние не го направихме. Не сложихме нито хапка в устите си, защото водихме ужасно дълъг разговор. Трите глупачета се бяхме събрали, водейки жестоки преговори една с друга. Представете си три кокошки, сгушени една до друга. И трите с различно мнение по въпроса.Ино мислеше, че най-доброто, което мога да направя е да говоря със Саске. Той щял да ми помогне с решението и да се оправи сам с майка си. Хината от своя страна бе съгласна с мен поне за това. Тя също смяташе, че не трябва да споменавам, защото има огромна вероятност да се скарат още повече. Но пък мислеше, че мога да разговарям с Итачи, които да ми даде съвет. Аз не исках да споменавам дори на родителите си, но може би грешах.

- Итачи е твоята най-добра възможност.- продължаваше да говори Хината, толкова уверено.- Може да изглежда вятърничев, но мисля, че е добро момче.

- Такъв е.- кимнах аз едва.- Мисля, че е добре, но да го правя зад гърба на Саске.

- Не е зад гърба му. Не му изневеряваш или нещо подобно..- размаха ръце Ино.- Дори и не си го помисляй, Итачи е мой.

- Ин,- заклатих глава.- Не мисля, че е редно. Не мисля, че трябва да казвам на никого.

- И да се оставиш да бъдеш изгонена. Не е вариант.

- Обмисляла ли си да скъсаш с него?- тихичко попита Ино.- Така всичко ще свърши.

- Моля?!- и двете вече се шокирахме от въпроса.

- Не наистина.. само да се престорите.- побърза да се опровергае тя.

- И как да му обясня? Какво да му кажа, не става. Не е вариант.

- Имаш точно два избора. Да смениш училището, което може да е безполезно. Ако тя говори с директора на новото ти училище, нещата могат пак да стигнат до същото. Второто е да скъсате.

- Няма да скъсам със Саске!!- веднага повиших глас.- Много добре заете от колко години съм луда по него. Обещах му!

- Какво си му обещала?- веднага се подсмихна Ино, не им бях разказала за разговора, не беше редно.

- Казах, че никога няма да напусна неговата страна. Че винаги ще съм до него..- сведох поглед аз.

- Да бе, сигурно после си му казала, че го обичаш.- изсмя ми се невярващо Хината.

- Всъщност беше точно така.- вече се изчервявах драстично.

- Ти ли бе!?!- скръсти ръце Ино.

- Не мога да повярвам! Значи нещата наистина са сериозни.- усмихна се Хината, прегръщайки ме веднага.

- Тогава говори с Итачи. Може да измисли нещо различно от това. Не си мисли, че правиш нещо зад гърба на гаджето си, аз ще дойда с теб.

Признавам си, отново се разплаках. Осъзнавах колко голяма късметлийка съм. Имах прекрасни приятелки и невероятно гадже. Родителите ми бяха готини и разбиращи и всичко в живота ми беше добре. Всичко, освен майката диктатор. Само това, само тя тровеше перфектния ми живот. Какво щеше да стане, ако подам жалба срещу нея, дали беше вариант? Дали имаше връзките да го обърне срещу мен?