Пушенето не винаги вреди

Part 63

   Поклатих бавно глава, опитвайки се да отрека без думи твърдението му. Не исках да го тествам изобщо, не исках да го поставям в неудобна ситуация. Не беше нарочно, дори и да ми харесваха думите му. Гъделичкаха самочувствието ми до ниво на невъзможност. Този бог пред мен ми казва, че го привличам. О, боже!

Ръцете му се стегнаха още малко и носа му се озова в тясна близост до бенката, която той каза, че обожава. Точно като на индийка, но между гърдите ми. Усещах дъха му по кожата си и вече се чувствах слаба. Не можех да помръдна изобщо. Не и преди него. Още малко ме дръпна към себе си и краката ми удариха рамката на леглото. Кога си бях изпуснала блузата, по дяволите? Вариант едно, дърпам се назад и го отблъскавам по този начин. Абсурд! Вариант две беше по-вероятния. Отново го бях тествала, без да го поставям за цел. Но този път той или не искаше или не можеше да се остави. Хвана още по-неприлично задните ми чести и ме принуди да го възседна. Очите му, досега изпиващи ме, се затвоиха за миг. В следващия лицето му се зарови напред, сещате се къде. Едната му ръка се спусна към закопчалката, докато другата дори не мислеше за пауза. Не съм се чувствала толкова желана никога. Той беше по-несдържан от всякога и това му отиваше. Отиваше му начина, по които караше сърцето ми да препуска.

Свали онова на пътя на устните му и отново можеше да ме притиска към себе си с две ръце. Дланите му се шмугнаха в джобовете на дънките ми, а аз изпънах гръб. Чувствах се жива в прегръдките му. Колкото по-горещ беше той, толкова по-истинска ставах.

Сякаш бях никоя, когато той не беше тук. Губех цвета си, губех сили и воля. А сега бях способна на всичко. Летях в облаците. Носех се над планини и континенти. Гмурках се в ледените води на северния полюс. Раждах се отново и отново с всяка една ласка. И тогава осъзнах нещо, което накара цялото ми същество да изтръпне. Аз не можех да живея без него вече. Без него от мен щеше да остане едно нищо. Нуждаех се от Саске повече от храна, въздух и вода.

- Обичам те...- прошепнах аз, а между думите път си проправи и тихия ми стон.- Обожавам те...

Саске спря да ме целува и надигна лице към мен. Гледаше ме толкова пиян от страст, от копнеж и желание. Как можеше да се срамувам от своите, те доставяха удоволствие. Дали моите желания биха донесли поне наполовина толкова щастие в неговото сърце Виждах как той протяга устни към моите, но не ги достига. Бяхме на различни височини, трябваше да се наведа. Но само още малко исках да му се нагледам. Хванах лицето му в шепите си и го помилвах. А той беше като коте, което ми се галеше доволно. Моето сладко коте, което също толкова сигурно можеше и да ме одраска, ако пожелая. Усмихвах му се, загледана в любовна в най-чистия й вид.