Пушенето не винаги вреди

Part 62

   Предположех, че няма да ме поведе към нас, но нямах никакви догадки къде отиваме. Той мина през няколко непознати за мен улици и всеки път щом започвах да се ориентирам, завиваше на другаде. Отказвам се, по-интересно ми беше да се гушкам в големия му гръб. В крайна сметка няма никакво значение, къде ще се озовем. Стига да не ме остави там, разбира се. Тогава щеше да стане доста сложно.

- Вятъра винаги ми помага да избистря главата си.- подвикна той, докато чакахме на един светофар.- Щях да умря от нерви.

- Ти ли!?- ахнах аз силно.- Че защо?

- Ако не ти хареса и баща ми, можеше да се откажеш от мен.

- Глупости!

- Хората казват, че децата приличат на родителите си...- продължи той спокойно.

- Ти приличаш само на себе си. Които и да са родителите ти, за мен не са вежни те.

- Тогава защо беше толкова нервна?- изсмя се той, точно когато светна зеленото.

- Заради теб!

В крайна сметка мисля, че обикаляхме безцелно из града. Саске два пъти мина покрай ресторанта, които бяхме напуснали преди малко. Може би наистина е бил нервен, щом сега релаксира по този начин. Беше прав, това наистина помагаше да възстановиш мира си. Постепенно и аз се успокоих доста и започнах да се наслаждавам. Дори и да беше вечер, ние се носехме към залеза. Все пак някъде в момента залязва слънцето. Северния полюс, може би. Не ме е обсебила тази дестинация, просто това беше последното, което учихме днес. Не се безпокойте, не смятам да емигрирам там. Освен ако Саске не замине, разбира се.

- Не искам да се прибирам,- изсумтях аз, когато той спря пред нас,- Искаш ли да влезеш за малко?

- Не е ли късно, вашите мое да са против.- веднага попита той, но все пак изгаси двигателя.

- Мисля, че ти ще разкажеш по-добре от мен, как сме прекарали. Да съм честна, повечето ми е мъгла.- засмях се аз, повеждайки го към нас.

- Толкова е яко, че говориш с родителите си така. Всичко ли им казваш?

- На мама да.- усмихнах се едва леко смутена.

- Ама всичко, всичко!? - той се заби на мястото си, когато кимнах.- Не мога да вляза!

- Стига де! Щом аз се справих с вечерята и ти можеш.