Пушенето не винаги вреди

Part 52

   Наруто се върна минута преди часа да започне. Лицето му издаваше абсолютно цялото положение повече от ясно. Страните му бяха зачервени, дишаше на пресекулки и първо обиколи стаята с поглед. Нима беше обикалял училището досега без да я открие изобщо. Малката хитруша се беше скрила в дамската тоалетна, сигурна съм. Личи си, че той се беше потрудил доста, търсейки я. Тя използваше моя номер, нали. Аз се бях скатала там, когато се чувствах засрамена.

- Ако не се върне, когато бие звънеца...- прошепнах аз на Саске тихо,- отивам там и я вадя насила.

- Знаеш ли къде се е скрила?- подсмихна се той лекичко.

- Имам една догадка, щом не я е открил..- кимнах аз многозначително.

Но все пак говорехме за Хина, която никога не пропускаше час. Може би беше дебнала госпожата да се появи, защото се показаха заедно. Изглеждаше бледа и разсеяна, но все пак успяваше да поддържа разговора си с Анко.

- Добре, деца, по местата!- силно се провикна тя, настанявайки се пред катедрата.

Хината се вмъкна през чиновете към мястото си. За нейна изненада, там я очакваше засадата на Ино. Или по-точно това, че Ино беше сменила мястото си с НАруто преди две секунди. Хината нямаше вариант, освен да седне там. Лицето й смени цвета си в секундата, в която осъзна промяната. Сядането й беше вдървено и някак си напомняше моето придвижване към Саске сякаш преди години. Ино се обърна към нас и доволно се подсмихна. От тук всичко, вече зависеше от Наруто. Дори нямаше да можем да подслушваме, за съжаление.

До средата на часа никои от тях не помръдна. Стояха като статуи един до друг и дори имаше място за трети между тях. Бяха забавна гледка, всеки път, когато лактите им се докоснеха. Дали Наруто биеше ток или това беше само във въображението на моето момиче. Към средата на часа, русия най-после предприе нещо. Заговориха си тихо, а публиката можеше само да гадае какво. Той каза нещо, тя кимна. Той продължи, тя отговори. Нито единия не смееше да се обърне. Анко беше доволна, че часа не беше прекъсван. Също като Какаши преди нея, тя усети разликата. Може би затова и ги остави да си шушукат. Благодарна на Хина, че го държи под контрол. Те дори не усетиха, кога звънеца удари.

- Толкова искам да чуя!!!- истерично простена Ино, обръщайки се към нас.

- ДА не си посмяла.- веднага я парирах, гледайки сериозно на кръв.

- Спокойно... няма да мърдам от тук.- закима блонди, обръщайки се да наблюдава.

Усетих как Саске се навежда към мен. Аз също се приближих, а след това той заговори в ухото ми възможно най-тихо:

- Мога да ти кажа всяка тяхна дума.- съблазнително шепнеше той.- Наруто започна с оправдание, че не разбира. Накара я да му обясни, а след това й направи комплимент, че е умна.

- Добре го познаваш.- пророних аз, леко изтръпнала. Дъха му ме затрудняваше да мисля изобщо.

- След това се опита да й докаже с пример, колко е глупав наистина. Даде всичко от себе си, за да я накара да се отпусне, излагайки се.

- Браво на него.- усмихнах се аз широко, почти забравила за какво говорим.

- От няколко минути говорят за пеперуди..- продължи да ми шепне той.

- Пеперуди ли! Че Хина какво разбира от пеперуди?!

- Скоро ще разбере. Ако никой не ги прекъсне, той ще я покани да му отиде на гости. Има колекция.

Никога не съди за някого по корицата. Поредния пример за това беше пред мен. Сега ми оставаше само да стискам палци и за двамата. Саске спря да ми шушука и започна да си играе с косата ми. Бях му благодарна за утоляването на любопитството, но ако продължи още малко... ще забравя, че съм в училище. Ох, дори ще забравя, че съм ученичка. Започнах да се свивам все повече, а това го стимулираше сякаш.

Дори не можех вече да следя ситуацията пред мен. Просто затворих очи и изключих. Спомените от миналата вечер нахлуха в главата ми едновременно. За всички онези целувки, ръцете му, кожата му. Ако не избягам сега от тези мисли, със сигурност ще започна да се изчервявам.

- Обичам те..- прошепна ми Саске тихо, а след това ме притисна към себе си.

Възможно ли е всичко това да е сън и аз в момента да съм в кома в болницата. Точно така, когато скочи в басейна, заедно с мен, аз някак съм си ударила главата. Всичко е толкова хубаво, няма как да ми се случва точно на мен. Мозъка ми дори си беше съчинил трудности, за да прикрие умело усещането, че е просто един сън.

- Аз също много те обичам.- прошепнах му аз в отговор, скривайки лице в гърдите му.