Пушенето не винаги вреди

Part 17

   Поне да беше ми поискал номера, че да се свърже с мен после. Какво ли е толкова спешно.. май започнах да се притеснявам. Какво ли се е случило, за да хукне толкова, толкова.. та той дори не ме целуна за чао. Ама, дали не е станало лошо. Какво може да го притесни толкова много. Аз в момента не мога да направя нищо, освен да стоя и да се надявам да ми звънне после. Ох, защо се притеснявам толкова, навярно това е просто някое смешно нещо... което просто съм разбрала погрешно...

Трябва да се успокоя, трябва да спра да мисля за това... какво ли прави Ино в момента? Може би е време да разкажа на приятелките си, какво приключение бе днес. Бързо си извадих телефончето и започнах да набирам русокоска. Естествено тя не се забави много и вдигна още преди дори да е свършил сигнала.

- ооо, Сакура?!?-чу се доволния й глас.

- ЕЙ, какво правите?- весело попитах аз.

- Амиии стоим си... Идваш ли?- веднага изстреля тя.

- Дам, веднага...

Затворих и побързах да се отправя към тях.

Нали съм си разсеяна... естествено се блъснах в някого.. когато вдигнах глава, готова да се извиня... онемях. Преди да се усетя, че трябва да се извиня, непознатия ме заговори:

- Здравей, хубавици.- усмихна се той спокойно... господи колко прилича на него.

Невероятен хубавец. Дълги тъмни коси, невероятно страстни черни очи. И толкова много приличаше на него... толкова приличаше на Саске. Кой беше той, защо ми говореше.. явно съм изглеждала доста объркана, защото той продължи да ме гледа мило.

- Аз съм Итачи. А ти?- ох, колко приятно звучи гласът му.

- А-аз...- смутено отвърнах аз.

Той се усмихна, но преди да продължи да говори, аз избягах. Хукнех през глава, но не знаех защо. Защо се стреснах от него. Ама не спирах да бягам. Бягах докато не стигнах до вратата на Ино, което си беше на километър и половина. Не можех да дишам, толкова бях преуморила дробовете си. Едва си поемах въздух и хрипах ужасно. Защо ми трябваше да бягам. Какво ми стана? Дори нямам представа.

- Сакура!?- весело започна тя, но след това лицето й стана сериозно.- Какво е станало?

- Бягах до тук...- усмихнах се аз.

- Ама.. защо?

- Защото видях някакво момче. Няма значение. Имам да ти разказвам толкова много.