Пушенето не винаги вреди

Part 37

   И ето, че точно както си обещахме, нещата се случиха още същия ден. Оказа се, че Ино вече си беше взела номера на големия брат и можеше да го използва с лекота. Той ни чакаше в едно мъничко кафе, а аз се чувствах изключително зла. Сякаш предавах човека, когото обичам и то грандиозно. Стоях и гледах напред, а устата ми беше залепнала. Ино ме гледаше търпеливо, но Итачи губеше търпение вече. Нормално, след десетата минута да му писне леко. След толкова време дори рибешката ми физиономия не беше забавна. Те двамата бяха седнали един до друг и той вече се прехвърляше към нея. Вероятно беше напълно нормално и все пак беше леко глупаво от моя страна. Защо дори не мога да отворя уста. Цяло чудо е, че не бях изхвърчала навън вече.

- Какво се е случило?- въздъхна Итачи и смени посоката на погледа си.

- А-аз съм само придружител..- простена Ино едва, хвърляйки ми за пореден път погледа "говори!".

- Какво се случи?- отново се опита той, загубил търпение.

- Майка ти!- изстрелях аз, стискайки силно очи и устни.

Устата му се разтвори широко и сякаш рестартирахме срещата си. Той вече не беше изнервен и объркан. Ръцете му избумтяха по масата, когато той ги отпусна. Лицето му стана сериозно и напълно забрави за присъствието на Ино. Гледаше към мен и то не само смутено, но и изплашено. След това видях поредното шантаво нещо. За първи път го видях да пали цигара пред нас. предния път ни каза, че не е палил от месеци. Явно разбираше повече от добре, цялата ситуация. Запали и вдиша толкова дълбоко и тежко, че аз щях да се закашлям само докато го гледам.

- Говори.- отново заби поглед в мен и вече искаше подчинение.- Какви са условията й? С какво те заплаши?

- Явно познаваш майка си.- прошепна удивена Ино, приближавайки се леко.

- Защо мислиш, че досега не съм си хванал гадже? Вече го е правила.

- Каза, че ще ме изключи, ако не изчезна от живота му.- простенах аз най-накрая. Опитвах се да не заплача отново, а ми беше толкова трудно.- Обещах му, че няма да го оставя и сякаш тази жена ме е чула. Сякаш е била там и се е смеела на наивното ми обещание.

- Има ли начин да се противопоставим? Можем ли да се борим с нея?- чу се тхия глас на Ино.

- Не съм го правил досега. Момичето, с което излизах не беше толкова специална за мен. Бях петокласник, не беше толкова сериозно тогава.

- Но Саске...- едва казах аз, а Итачи ме прекъсна.

- Но вие с него не сте такива. Той е влюбен в теб от години. Няма да позволя да стане по нейната.

Докато аз се опитвах да погълна изказването, очите ми се насълзяваха бързо. Саске не ми беше казал това, дори не ми беше минавало през ума подобно нещо. Итачи го произнесе с такова уверено лице, че дори не мислех да споря. Чувствах се невероятно щастлива от факта и в същото време умирах. Тя щеше да съсипе всичко и аз не можех да направя нищичко.

- Не се предполагаше да знаеш. Сакура не трябва да казва на никого.

- Не съм глупак.- изсмя се той едва.- Игричките й са ми ясни. Иска да се чувстваш малка и безпомощна. Да те е страх да се довериш на някого и накрая да се затвориш в себе си победена.

- Да.- кимнах аз едва, гледайки надолу към масата.

- Знаеш ли какво ми хрумна!- подсмихна се той едва.- И аз ще си хвана гадже!

Ино разшири очи, а те светнаха. Вероятно беше взела себе си за първа претендентка. Ами аз бих направила същото на нейното място, но това не стана. Итачи хвана телефона си и започна да рови из него. Ино погрозня точно за една секунда, чертите на лицето й се изкривиха до неузнаваемост. Виждахме го, как си пише на някого и все едно тя не беше там. Точно щях да отворя устата си и да му кажа, че това е гадно, когато....

... Ино получи СМС....

Гоменасайййййййййййййййй

зная, че се забавих страшно много с главата си, но обещавам... няма да се повтори