Отдушник

He broke up w/ me

- И тогава той ми каза...

(Мразя този кучи син.)

- Можеш ли да повярваш? Не можело да бъдем заедно! Щели сме да се влюбим твърде много и сме били твърде млади! Съсипана съм, разбираш ли? Съсипана!

(И целият пакет кърпички да изхабиш, той пак няма да се върне.)
- Спокойно, Стел. Всичко ще се оправи. Той и без това не беше за теб.
(Не, че ти си за мен. Предполагам, зная как се чувстваш.)

- Това е най-ужасното. Имах хубаво предчувствие за него.

(Прегръщайки те и усещайки те толкова крехка и безсилна, изпитвам болка.)
- Поплачи си...
(Всичко е наред, предай ми болката си.)

- Той ми даде толкова хубави спомени. Какво ще правя сега?!

(Като за начало, спри да викаш.)
- Продължаваш напред. Ще намериш този, който ще те направи щастлива. Не. Той ще те намери. И то в най-странния момент.

- Мислиш ли?

(Е, ами, не. Ще си умреш сама в мизерство и нищета, защото никак не си за обичане и никой не би те изтраял.)
- Разбира се.
(Може би сарказмът не бе най-подходящата опция в случая.)

- Обичам те, Монро.

- Аз теб, също.
(Само ако знаеше колко...)