Отдушник

Girls night

- А и той е толкова сладък. Държи се много мило. И не е от ония тъпаци, дето се държат надуто и гадно с останалите.

(Това не го ли каза и за Кайл?)
- Надявам се да си права.
(...и да не те нарани.)

- Просто... разбираш ли? Той е първият, с когото говоря след Кайл. Първият, по когото хлътвам.

- Това е супер, Стела.
(Може би три месеца са твърде малко време. Имаш нужда от още.)
- Но...

- Какво?

- Не е ли... сещаш се, малко рано?

- Не знам, аз... Изчакай секунда.

(Разбира се. Сигурно новият обект на желанията ú пише.)

- Монро?

(Познавам тази умолителна нотка в гласа ú. Не я харесвах и не бях сигурна, че исках да разбера какво бе намислила.)
- Кажи.

- Ерик ме кани на купон у тях.

(Ох... мирише ми на проблеми.)
- Кога е?

- Всъщност...

(Не ми харесва как захапа кожичката на палеца си, гледайки ме с облещени очи.)

- Точно сега.

- Отиди.
(Моля те, не отивай...)

- Той кани и теб.

- Не знам...
(Никакъв шанс.)

- Хайде, ще бъде забавно! Имаме нужда от малко забавление. Малко алкохол, танци, голяма компания. Къщата на Ерик е наблизо.

(Знам, познавам го. Това не променя нищо.)
- Не съм сигурна, че ще ме харесат.
(Не ги харесвам. Мразя ги.)

- О, глупости! Хайде, ще отидем. Решено е.

(Но товя трябваше да е само наша момичешка вечер...)
- Добре.
(Каквото искаш...)