Отдушник

Coconut

- Коктейл с кокос... Как можеш да го пиеш?

- Всъщност, е много приятно.

(Да, защото Ерик ти го приготвя цяла вечер.)
- Ти мразиш кокос, Стела.

- Харесвам Ерик.

(Бинго. Познах.)
- Все тая. Искам да си ходя.

- Стига, де! Остани. Моля.

(Игнорираш ме цяла вечер. Нямам място тук.)
- Уморена съм.

- Но ти дори не успя да се запознаеш с Ерик.

( Като че ли ми е притрябвало да се запозная с този лигав, отворен, скапан...)
- Може би друг път, Стела. Сега се прибирам.

- Сигурна ли си? Да намеря някого да те закара?

- Живея наблизо.
(Не издържам. Искам вкъщи. Ще се разплача.
И Ерик идва... не искам да го виждам да те прегръща и да държи ръката ти.)

- Знам, но е късно и... О, Ерик!

(Майната ви и на двамата и на тъпите ви влюбени усмивки. Мразя това изчервяване по лицето ти, Стел...)

- Как си прекарвате?

(Като че ли не зная, че ти пука само тя как си изкарва. Все едно не е очевидно, след като я гледаш така, а на мен дори поглед не си ми хвърлил.)
- Чудничко. Но си отивам. Имам да полирам колекцията си от орехи.

- Монро!

(Не исках да се обръщам. И няма. Ще се направя, че не те чувам.)