Отдушник

Can not forgive

- Пусни ме, Монро, моля те...

- Но аз... обичам те, Стела... Ще направя всичко да ми простиш, само ми дай шанс.

- ТИ ПРОВАЛИ ВСИЧКО!

(Уау... Никога не съм биля свидетел на някой човек, който да крещи толкова силно и да заплаче ей така буквално за една секунда време.)

- ТИ ИЗТРИ НАШЕТО "НАС". НЯМА ГО. ИЗЧЕЗНА. ВСЕКИ ПЪТ КАТО ТЕ ПОГЛЕДНА, СЯКАШ ВИЖДАМ ОНАЗИ БЕЗРАЗЛИЧНА КЪМ МЕН И ЧУВСТВАТА МИ МОНРО ДЖЕЙМС, КОЯТО СЕ ЗАДЯВА С ШЕФКАТА СИ И КАЗВА, ЧЕ ВСИЧКО Е НАРЕД, ЩОМ СЕ ПРИБЕРЕ. А ПОСЛЕ СПИ С НЕЯ НА ШИБАНА КОМАНДИРОВКА. НЕ МОГА, МОНРО... НЕ МЕ НАРАНИ САМО ИЗНЕВЯРАТА. НАРАНИ МЕ ЦЯЛОСТНОТО ТИ ОТНОШЕНИЕ В ПОСЛЕДНИТЕ МЕСЕЦИ И АЗ...

(Да плачеш така...разбива сърцето ми.
Поне си открий лицето, не го крий. Изтрий сълзите си и ме погледни в очите.
Знам, че няма да го сториш.)

- Аз...не мога да ти простя.

(А мислех, че сърцераздирателните ти викове през рев ми съсипват психиката... Шептенето е по-коварно.)