Отдушник

Smother me

- Беше много забавно.

- Забавно, да.
(Бих казала по-скоро най-странното и хубаво нещо, което ми се е случвало в живота.)

- За първи път го правя.

- И аз... кхъм, да...

- Радвам се, че беше с човек, на когото разчитам.

(А аз, че беше с човекът, когото обичам.)

- Недей да мълчиш. Не искам след тези откачени двайсет часа да се чувстваме неловко. Все още сме си най-добри приятелки, Монро. И те обичам също толкова много!

(Добре, че съм скрила лице в косата ти, та да не ми видиш сълзите в очите.)

- Винаги ще бъдем.

(Прегръдката ти не ме утешава. Задушава ме.)

- Нали?

(Не искай отговор. Не се отдръпвай.)

- Хей, какво става?

(Не... Не гледай лицето ми.)
- Тролеят идва. Ще тръгвам.

- Монро? Монро!

(Не мога да се обърна. Тръгвам.)