Отдушник

Plan A & B

- Не знам, надявам се да стане. Просто вчера се сетих за това и наистина искам да осъществя тази моя мечта. Животът би бил по-лек, ако се занимавах с това, което обичах. И можех да се изхранвам от него.

- Омръзна ти да работиш в супермаркет, а?

- Нямаш и представа колко, Мо!

- Е, ти все още учиш, така че не се стресирай. Целият живот е пред теб.

- Но не е лесно да пробиеш като художник...

- Нищо не е лесно.

- Права си. А ти? Твоите мечти?

- Моите?
(Не мога да повярвам, че питаш нещо, свързано с мен... Не се е случвало от много време.)

- Ами, да... Знам, че учиш нещо математическо, но...

- Статистика.
(Как може да не си запомнила? Все тая. Не те виня.)

- А, да! Статистика... точно така. И? Какво от там?

- Не знам, Стела, ще го измисля като завърша.

- Не се ли притесняваш за бъдещето си? Че няма да се справиш, имам предвид.

- Не. Защо да се притеснявам?

- Ами, знам ли. Просто... според мен, всеки трябва да си подготви план А и план Б. Като план А би трябвало да е това, което ти наистина искаш да правиш и обичаш. План Б трябва да е твоят заден избор и ако трябва да прибегнеш до там, евентуално да можеш да преживееш дните си.

(Е... ами, в такъв случай... План А - влюбена безнадеждно в Стела и се надявам един ден да бъдем заедно... План Б - намирам някой друг и тя остава просто мимолетен спомен.)

- Е? Ти имаш ли си?

- Не.
(Защо хващаш ръката ми и ме гледаш с жал? И защо ме гледаш в очите така, сякаш съм разбита?)