Отдушник

Just pussy shit

- Аз... купих си тази скица от един пазар преди седмица. Къде я намери?! Ровила си ми в нещата!

- Налагаше се. След като видях тия антидепресанти, исках да се уверя, че не вземаш и други субстанции, за които не знам.

- Майната ти, Стела!
(Трябва да скрия това проклето нещо... Да го изгоря.)

- Къде се измъкваш? Върни се.

(Ще изхвърля тази скица през терасата, заклевам се. Ако не и аз ще се метна най-добре с нея.)
- Остави ме, пусни ме!

- Не, Монро! Няма да те пусна.

- Мразя те!

- Не е вярно.

(Да, така е. Обичам те. Дори когато те мразя.)
- Вярно е...

- Не е вярно, обичаш ме. И аз те обичам. Затова искам да слезеш от този проклет стол и да не вършиш глупости. Ще паднеш.

- И какво?! Какво, ако падна?

- Ще те изгубя.

(Едва ли ще ти пука.)

- Не бих могла да го понеса.

- О, я ме пусни! Ходи си при Ерик-Мерик и...

- Монро, внимавай!

- Мамка му!
(Сериозно ли
залитнах и цопнах баш в кенефа на скапаната котка?)
- Много ли ти е смешно, Стела?

- Мммне...? На мен ли? Апхахахах... Смисъл, каква приятелка ще съм, ако ти се смея?

- Да, вярно... А аз каква приятелка ще съм, ако не споделям с ближната?
(Ей сега ще видиш...)

- Монро, предупрежд...

(Късно.)

- Ти сериозно ли метна котешко лайно по мен?

- Ами... Опа? Съжалявам, беше нарочно.

- Ах, ти, сега ще видиш!

(Мразя да ме гъделичкат! Особено след опит за самоубийство...)

》•°•°•°•°•°•°•《

Не знам на къде отиде тази глава, нямам обяснение. 😂