Отдушник

I've lost you

- Знаеш, че когато се чувствам нежелана, се побърквам... Знаеш, че това бе главната причина всичките ми връзкш да са провал. Винаги омръзвах. И Бог ми е свидетел, че мислех, че с теб ще е различно. Но явно за теб съм била просто някаква прищявка. Искала си ме. Получи ме. Вече не съм ти интересна. Също като на всички преди теб. Но знаеш ли защо толкова много ме заболя? Защото освен любовта, изгубих и най-добрата си приятелка в тая Вселена. И защото за първи път обичах някого толкова истински, толкова чисто и неопетнено. А ти успя да омърсиш всичко и... и...

(С пречупването на гласа ти, се пречупи и последната ми надежда.
Това беше.
Бях те изгубила...)

- Просто слагам край. Не мога да си го причиня. Чувствам се твърде слаба. Крехка. Не съм от онези силни хора, които могат да простят такова нещо и ти го знаеш. Познаваш ме по-добре от всеки.

(Така е. Чувствам се като глупачка. А аз си мислех, че може би щеше да ми простиш... Идиотка!
Дори не заслужавам доброто ти отношение сега.
Аз ти причиних това, от което теб най-много те е страх.
Предадох те.)

- Беше хубаво, но свърши. Време е да си кажем сбогом.

- Съжалявам... Наистина съжалявам.

- Значи не искаш да се сбогуваме дори?

(Не бих го понесла.
Просто ще поклатя глава в знак, че не мога да се сбогувам... Не мога.)

- Твоя воля.

(Не бях и предполагала, че това ще бъдат последните ти думи към мен...)

not-so-happy E N D