Отдушник

~~Morning...

- Добро утро.

- Как си, поспаланке?

- Чудесно. Не съм имала по-хубава сутрин.

(И аз. Да се събудя както майка ме е родила до теб... няма по-блажено нещо.)

- А знаеш колко мразя да ставам...

- Знам, но е време да ходиш на работа, Стел. А аз имам лекции. Ще ти оставя ключа, защото тръгвам. Ти заключи, а аз ще намина през супермаркета на връщане от работа.

- Чакай, няма ли да закусим заедно?

- За жалост, не. Вече трябваше да съм в университета.
(А толкова ми се иска да остана...)

- Е, добре. До довечера. Този път обаче сме у нас.

(Намигването е добър знак, нали?)
- Хубаво. Както кажеш.

- Приятен ден, Монро! Обичам те.

(Никога няма да ми омръзне да го чувам.)
- Чао, Стел.
(Тази целувка преди тежък натоварен ден може би ще ме крепи до вечерта.)