Отдушник

Hanging up

- Стела?

- Здравей, Монро.

(Никога не си говорила толкова студено с мен.)
- Ъм... къде си?

- Значи си се прибрала.

- Да и... нещата ти ги няма. Ти... къде си?

- При майка ми.

- За колко време?... Аз... исках да говорим и...

- Ще живея с нея, докато си намеря квартира.

(По дяволите...)
- Но... Нали щяхме да го обсъд-

- Не искам да го обсъждам, Монро...

- Стела, моля те, нека поне се видим.

- Не мога, Монро.

(Чувам как гласът ти се пречупва. Сърцето ми се разбива още повече.)
- Но...

- Не, не ме карай. Моля те. Наистина не мога. И не искам.

- Добре... Аз... наистина съжалявам, разкайвам се и... просто ми кажи, че ти трябва време и всичко ще бъде наред.
(Мълчание.)
- Стел?

- Ще затварям.

- Стела...

- Чао, Монро...

- Стела, моля те...
БИП. БИП. БИП.
(Запращам телефона в стената. Не ми пука. Мразя се. Мразя всичко. Провалих всичко... Издъних се.)