Отдушник

Wasted

- Стела? Кажи нещо.

- Не мога.

- Как се чувстваш?

- Опиянена...

(С тия затворени очи, имам чувството, че всеки миг ще колабираш.)
- Какво имаш предвид?

- Щастлива съм. Беше хубаво. Искам пак.

(Може би не е добря идея.)
- Трябва да си лягаш. Изпи твърде много.

- Не ми се спи, искам да те целуна пак.

- Не, Стел, отдръпни се. Пияна си на мотика.

- Мотиките лесбийки ли са?

(Това трябва да е някаква халюцинация. Не е възможно.)

- Би било забавно да са лесбийки. Аз определено съм лесбийка. Има нещо в устните ти, което наистина беше вълшебно.

(Трябва да млъкнеш. Не знаеш какво говориш.)

- Ти вярно си вещица, а? Нямам друго обяснение за тая магична целувка.

- Ако сама не замълчиш, аз ще те накарам.

- Ами, тогава го направи.

(Тя просто ме предизвиква...
А аз съм твърде слаба да откажа.)