- И аз му казвам... "Господине, имате грешка, тази промоция изтече преди три месеца." А той ми дзяе насреща: "Как ще е изтекла?! Онзи ден си взех от същите самобръсначки точно за долар и двадесет цента! Касиерите все се чудят как да ни прецакат нас, работливите хора. А нямат да ми върнат точно ресто, а вчеращната промоция била свършила..."
- Леле, защо не бях там... Щях да го пратя в на майка му... така де, там, от където е излязъл.
(Никой нямаше право да ú крещи.)
- Няма значение, Монро.
(Смехът ú запълваше душата ми с топлина.)
- Наистина. Той беше просто навъсен старец. Накрая се оказа, че си ги е купил от друг супермаркет.
- Да не се окаже, че няма да му е нужна самобръсначка накрая.
(Щях да му отрежа миризливата, малка...)
- Стига, Джеймс!
- Смехът ти лекува онкоболни, заклевам се.
(Обичам те.)
- Хахах, какво имаш предвид?
- Че е заразителен.
(Че те обичам.)
- Да, като на вещица.
- Вещиците се смеят заразително.
(И са секси, очевидно.)
- Ние сме вещици.
(Това обяснява как си ме омагьосала така.)
- Ммм, харесва ми!
- Да пием за това! Хайде, чукни ми чашата.
(Искам да чукам теб.)
- Наздраве!
(Трябва да спра с виното.)
YOU ARE READING
Отдушник
ChickLitОбявена за най-добра история в категорията "LGBT+" на The Glass Awards 2017. Благодаря на гласувалите! °~°~°~°~°~° - В крайна сметка, ти ме разбираш. (Но ти мен не.) - С теб говоря за всичко. (Точно така. Ти говориш. Аз слу...
