Отдушник

Great theatre

- Виж как само се стича животът ми! Започвам да се отчайвам. Не мога и не мога да намеря правилния.

- А какво ако няма правилен, Стела?
(О, не... Млъкни. Просто спри да говориш, Монро!)
- Какво, ако съществува само правилна?
(Глупачка. Скапана глупачка.)

- Хей... може би си права.

(Чакай...
Какво?)

- Правилна любов. Така е.

(Слава Богу. Не разбра намека. Не че съм очаквала да загрее. Тя не беше хомо.)

- Ти си гений, Монро.

- Предполагам.

- И когато срещна любовта, най-вероятно ще я позная веднага. Още с пръв поглед.

(Не би я познала дори да те замери с тухла.)
- И аз така мисля.

- Наистина ли? Мнението ти е важно за мен. Ти си най-близкия ми човек, Монро... Изключително ценна си за мен.

(Не и по начина, по който ти си ценна за мен.)

- Мисля, че един ден и двете ще намерим сродните си души и ще сме щастливи. И когато това стане, ще бъдеш моя шаферка. Може ли?

- Да, става.
(Никога няма да разбереш колко болка се крие зад усмивката ми.)

- Не знам, аз съм просто човек, който не може да бъде сам. Нуждая се от любов, за да посрещам всеки ден с усмивка.

(Ако аз мога да те гледам как се влюбваш в други хора постоянно и да бъда част от това като второстепенен герой и същевременно да се усмихвам и да играя велик театър пред теб, значи и ти можеш.)

- Хей? Къде се отнесе? Всичко наред ли е?

- Всичко е чудесно...