Отдушник

Fallen

- Искам да сляза по-надолу.

- К-какво?

- Чу ме, Монро. Ако си съгласна, аз просто мога да...

- Не.
(Махам ръката ти от бедрото ми, само защото стигне ли по-нагоре, не бих могла да те спра.)

- Съжалявам...

(Не, моля те... Не ме гледай така тъжно и разочаровано.)

- Може би трябва да си ходя.

- В никакъв случай.
(Когато се опитваш да се измъкнеш от хватката ми, само ме караш да я затягам и да нараня лакътя ти.)

- Пусни ме.

- Не, Стела. Остани.

- Беше глупаво! Ти не си падаш по момичета.

(Я пак?)
- Скъпа...
(Не можеш да говориш сериозно. Чак ме принуждаваш да те погледна с насмешка.)
- Аз не просто си падам по момичета, аз направо съм паднала и съм се изпотрошила.
(Смехът ти разсейва гнева ми, така е нечестно.)

- Как може да не си ми казвала за това?

(Защото съм влюбена в теб.)
- Без причина.