Отдушник

I Fucked Up

- Стел?... Стела, кажи нещо.
(Моля те...)

- А-аз...

(Не мога да повярвам, че ти го причиних.
Да слушам плача ти по телефона бе достатъчно наказание, душата ми страдаше заедно с твоята.
Вината ме пронизваше като нож.)

- Знаех си! Не само, че ме излъга за Естер, но и си... си...

- Знам, че съм виновна безкрайно, но аз... наистина съжалявам! Не мога да ти опиша колко. Направих грешка и...

- О, да, определено направи грешка.

- И сега единствено ми остава да се надявам да разбереш, че не го направих трезвена и наистина няма нищо между мен и...

- Млъкни, Монро! Просто млъкни.

(Беше права. Не трябваше да рева. Аз нямах това право.)
- Стела?

- Ти... аааргх...

БИП-БИП-БИП

(Затвори ми... не се учудвах.

Сгафих. Преебах всичко.

Прецаках момичето, което обичах твърде много време... Тя най-сетне бе моя, а аз я преебах.

И за какво? За два часа плътско удоволствие. Празно удоволствие. Което не подхрани душата ми.

Може би тряваше да съм изправена пред опасността да изгубя Стела, за да се сетя колко я обичах.

Три години връзка... Мислех, че бе навик. Че вече си бяхме омръзнали.

Дяволите да го вземат, НЕ.

Това беше. Преебах нея, връзката ни, всичко, по което бяхме работили и бяхме изградили.)