Отдушник

There's no US

- Заминаваш?

- Да.

(Не...)
- За къде?
(Ще опитам да не се паникьосвам.)

- Холандия. Ще работя там с двама приятели.

- Двама приятели?

- Да, Ерик и Джошуа.

(Ерик... сериозно?)

- С Ерик не ни се получиха нещата като за връзка, но с тях двамата се сближихме през този месец и намерихме добро предложение за работа. А и Холандия е хубаво място за живеене. Обществото е малко затворено, но едва ли ще си остана самотна там. Все пак не отивам сама, а и все с времето ще завържа някое друго приятелство.

- Но... как така?! Ще живееш там? Окончателно?

- Да. Така се получава и съм... твъда в решението си, така че...

- Но...Стел?

- Кажи.

- Ами... ами, ние?

- Какво ние?

- Какво стана с нашите... планове и мечти? С всичко, за което си мислехме и... което желахме толкова много време? Какво стана с нас?

- Няма нас вече. Съжалявам...

(Не, не си отивай...Не още. Ще те сграбча, ако трябва, но няма да те пусна да си отидеш така.)