Животът на Сара

Втора глава - Проекта

Развълнувана от това, което се случи, тя трябваше да каже на приятелките си. Веднага щом се прибра вкъщи, извади тела си и им разказа какво се е случило.

- Омг?!?!?! Какво?!?! Той говори с теб, така ли?!?! - попита развълнувано Лена.
- Да, нали?! И аз не можах да повярвам!- отговори Сара.
- Уау!?! Самият Дейвид?!?! Дейвид Грийлън? Не може да бъде! - каза учудено, но щастливо Мелани.
- Да, той! Хюх... Не мога да разбера, какво ми се случва! Сякаш полудявам по него! - рече Сара.
- Нарича се любов, мила! - казаха й в един глас Мел и Лена.

Още не на себе си, Сара само се усмихна и отклони темата.

- Добре! Стига сме говорили за момчета, че май не ни се отразява много добре. - отвърна шеговито тя.
-Да... Това ме подсеща... Момичета вие направихте ли проекта по История? - попита Лена.
- Оф, да... Проекта... Съвсем забравих! Нищо, имам време да го направя. - отвърна Мелани.
- Аз го направих, но това ме подсеща... Госпожата ще ни кара да излизаме и да го представяме пред целия клас! Яко ще се издъня! - рече притеснено Сара.
- Ооо, аз нямам проблем с това! - каза самодоволно Мел.
- Да, защото ти нямаш сценична треска! - отвърна Сара.
-Ок... Утре ще говорим, че ми свършва батерията. Чао, хора. - рече Лена.
-Оки. Чао. - казаха Сара и Мел.

Настана сутрин. Времето мина бързо и след известно време стана обед- време за училище. Сара приготви раницата си, върза косата си на опашка, взе слушалките си и тръгна. Не след дълго тя се озова в класната си стая. Лена и Мелани вече бяха дошли. Побърбориха си малко и след няколко минути звънеца би. Първия им час е Английски език. Тъй като на Сара й се отдава английския тя свърша бързо задачите и от скука започва да си драска. Драска, драска и накрая тя всъщност осъзна, че нейните "драсканици" образуваха портрет на Дейвид. Сара се изплаши. Не знаеше какво се случва с нея. Тя непрекъснато мислеше за Дейв. Точно тогава звънецът удари. Минаха много от часовете и накрая остана последния час, а именно История. Изреждаха се всички по азбучен ред. Сара започна да трепери, когато госпожата наближи нейния номер.

- И така. Следващ е... Сара, това си ти. - каза госпожата.

Сара излезе отпред. Започна да изпитва онова чувство, което човек изпитва когато се страхува. Дори и самата тя не знаеше защо толкова я е страх. И така, тя седна на черния стол пред дъската и започна да разказва. Разбира се беше забила погледа си в земята, защото не можеше по друг начин. След малко Сара свърши. Учителката й писа шест. Щом видя оценката тя се успокои, грабна проекта и светкавично бързо си седна на мястото. Накрая се изредиха всички и часът свърши.

- Ето! Не беше толкова сложно! Видя ли? - рече Мел.
- Да, беше права. Страх за нищо. Но както и да е. Ти тръгваш ли? - каза Сара.
-Да. На танци съм. И не забравяйте! Утре в 20:00 часа у нас! - отвърна Мелани.

Лена и Сара кимнаха. Мел тръгна. Та забравих да ви кажа! Утре е рождения ден на Мелани! Тя организира пижамено парти, за да го отпразнува.

- Готова си за изненадата утре нали? - попита Лена.
- Винаги готова! - отговори й Сара.