Животът на Сара

Двадесет и Първа Глава - Коридорът е Врагът Ми

-Сар, чакай! - провикна се Лена и я подгони докато Мел тичаше към сервитьора за да даде сметката.
-Ето, няма нужда от ресто!- хвърли му парите тя в ръцете и хукна навън.

    Отвън бяха Сара и Лена говорейки. Сара изглеждаше много тъжна. Още малко и щеше да се разплаче.
-Какво стана? - Мел.
-Нищо, правя опити да успокоя Сар. - отговори Лена.
-Виж, може би не трябваше да ти казваме сега... - обърна се Мелани към съсипаното момиче.
-Не, няма проблем... Наистина. Имам нужда да съм сама за малко. -рече тя и тръгна.

     Вече вкъщи, Сара хвърли раницата си на земята и седна на дивана.
-Защо ми го причинява? - питаше се тя - Та той знае колко го обичам, как може такова нещо?!
Громна тишина настана. Изведнъж телефона звънна. Беше Дейв. Сара затвори. После той пак звънна, но последва същото действие. Така около 10 пъти той звъня, звъня... Тя не вдигаше. На момичето й стана още по - тъжно. Сети се за всичките им спомени заедно. Сара се опитваше да измисли какво да прави, за да премахне Дейв от главата си. За нейно голямо разочарование не стана. Накрая просто се отказа и реши да си ляга.
На другата сутрин тя стана рано, написа домашното си и някак си времето мина много бързо, въпреки това тя беше в доста окаяно състояние. Стана време за училище.
След десет-петнайсет минути тя вече беше в класната стая, приготвяйки учебниците си.
-О, най - сетне! Ето те! - посрещнаха я Мелани и Лена загрижени. - Как си?
-Била съм и по - добре, но ще се оправя... Някак си.
-Аха... Ок... - каза Мел и хвана за лактя Лена и я завлачи към дамската тоалетна.
-Лен, всички знаем, че не се чувства добре, виждам как и трябва само още малко, за да направи някоя глупост. Трябва да я следим изкъсо.
-Мхм. - съгласи се Лена и двете момичета решително се запътила към стаята.
И така мина голяма част от деня. Сара не искаше да излиза от кабинета, дори и да отиде до тоалетната. Много й беше мъчно. Ако излезнеше в коридора, най - вероятно щеше да види този тъпак. Този очарователен умен тъпак и неговата перфектна усмивка.
-Ъх! Не мога така. - мислеше си тя. - Не мога да го гледам вече...
-Сар, сигурна ли си, че не искаш да излезнеш малко в коридора да се поразстъпчеш...? - попита Мелани.
-Не, не, не... За нищо на света. - Сара.
-Е, май ще трябва, защото това беше последният час... - усмихна се Лена и ги подкани.
Сара се подпря на чина, наведе се и си взе чантата. Затръвбоваха трите дружки към врата на стаята. Скоро озовали се в коридора, видяха Дейвид с двамата си приятеля.
-Сара! - извика той, когато я видя и тръгна към нея.
Това беше новата глава! Надявам се да ви е харесала, ако е така не забравяйте да гласувате за нея, скоро излиза и следващата! (: