Животът на Сара

Осемнадесета глава - Мястото

- Да?- обърна се Мел уплашена.

В тъмното тя не виждаше много добре, но фигурата й се стори позната. Изведнъж тя се сети.

- Да, Ник? Какво има? - каза тя.
- Не се сбогувахме както трябва. - усмихна се момчето.

Мел изтича до Ник прегърна го и го целуна.

- Иииил! - извика Сара.

               След пет минути
- Добре. Сега приключихте ли? - Лена.
- Мисля, че да.
- Тогава да тръгваме. - изпуфтя Сара.

Тя мразеше да гледа някакви си там, влюбени да се мляскат. Мислеше, че това трябва да се остави за когато са сами. Но както и да е.

Така най - сетне те наистина тръгнаха.

              На другата сутрин

Сара този път стана по-рано. Навън времето беше прекрасно и тя щеше да се вижда с Дейвид. Естествено, че трябваше да стане по- рано... Все пак ще излиза с него, трябваше да отдели малко повече време за външния си вид. Единственото променено обаче в облеклото й, сравнение с вчера, беше прическата. Тя  само върза косата си на две малки небрежни кокчета, тъй като знаеше, че Дейв я обичаше такава каквато е. Облече вчерашните дрехи и излезна. След дълго двучасово писане и разменяне на простотии в Месинджър с Дейв най - накрая те решиха къде да отидат. По - точно Дейвид реши и каза, че ще е изненада. Стига с това ще видите после. :)
Долу пред входа я чакаше той и пак носеше нещо в торбичка.

-Здрасти, Сар. Нося ти нещо. - усмихна се той и й подаде плика.
- Ооо Дейв! Благодаря! Много е готина. - каза Сара отваряйки плика.
Вътре имаше една чисто черна блузка с бял надпис - Dreams do come true.
- Много исках такава. Откъде разбра?
- Имам си източници.
-Защо криеш? Казвай! Някой ден ще разбера дори и да не искаш!
- Добре де, добре. Мел и Лена ми казаха, че обичаш да пазаруваш в H&M. Иначе не знаех, че си искала тази.
- Знаех си! - отвърна тя и го подкани да тръгват. - Е, къде ще ме водиш?
-Това остави на мен. Ти само трябва да носиш това на очите си. - каза й той и й подаде едно малко шалче.
- Искаш така да ходя? Хората ще ми се хилят като малоумни!
- Просто изпълвявай! - и Дейвид я побутна да тръгва.

Вървяха някъде около 10 минути. Накрая се спряха. Мястото по инстинкт й се стори познато. Усети някаква магия. Дейвид отвърза шалчето.
-Училище?!?!- недоумяваше тя.
-Всъщност не точно. Тоест да това е нашето училище, но не те доведох заради това. - каза той.
- А заради кое?
-Заради това. - усмихна се хитроумно той и й посочи залата където тренираха.
-Ааа... Заради това...
- Даа... Заради това.
Двамата се спогледаха с някакви тъпи усмивки на които само те си разбираха и като фенове на някоя известна звезда се затичаха към "мястото". Дейвид имаше ключ за него и можеше да си ходи когато си иска да тренира или нещо такова. Щом се озоваха вътре веднага се запътиха към баскетболните топки. И вероятно няма смисъл да казвам какво направиха. Естествено, започнаха да играят.
- Супер идея, Дейв! - Сара наруши настъпилата тишина докато играят.
-Всъщност и затова не те доведох тук.
-Сериозно? Отново? А тогава за какво?
- Това е "мястото"... - рече той.

Здравейте пичове!?!😂😂😂 Не бях качвала от много време за което съжалявам. Просто нямах много свободно време, а и не ми хрумваха много идеи. Знам, че стилът ми на писане се е променил малко но просто мина доста време и научих някои нови неща. Сега  ще пиша малко по - дълго. Благодаря на всички, които следят редовно книгата ми! Това е за сега! Чао, хора! ❤