Животът на Сара

Първа глава-Момичета с/у момчета

- Ооо боже, не! Закъснявам за училище!- повтаряше си наум Сара.
Тя грабна учебниците си, напъха ги в раницата и забърза за училище с надеждата, че няма да закъснее. И слава богу, тя успя да стигне на време! Влезе в класната си стая и си просна раницата на пода, изморена от бързането. А около нея беше пълен хаос. Всички викаха, крещяха, едни си подаваха топка, други се гонеха, трети се качваха по чиновете и скачаха на тях... Изобщо нямаше такъв лош клас, като нейния. Всички учители непрекъснато повтарят какво лошо възпитание имат... Е поне повечето, не всички. Но нека се върнем към Сара. Тя има две много близки приятелки от класа й. Казват се Мелани и Лена. Нейните най-добри приятелки.

- Защо се забави толкова? - попита Мел.
- Знаеш... Ходих в парка да тренирам. - отвърна Сара.
- Ооо вярно! Баскетбол, дрън, дрън, дрън... Дейвид, дрън, дрън, дрън... - добави самодоволно Лена.

Ммм да! Точно така... Сара обича един осмокласник. Казва се Дейвид. Познават се именно от баскетболните тренировки. Той също я харесва. Откъде тя разбра ли? Ами може би от това, че той непрекъснато я гледа и се прави на готин пред нея... Какъвто си е. Но нека продължим.

- Хей, стига! Не съм мислила много за него! Добре де, малко... - каза Сара засрамено.

Всъщност действително тя не можеше да си го избие от главата. Дори и сега мисли за него и се чуди какво по дяволите прави той в момента.

                        ********
За жалост, сладките им приказки приключват , защото учителката влиза в стаята. Така часовете минават и накрая неусетно става седем часа.

- Седем часа е! Отивам на баскет. - каза Сара на Мелани и Лена.
- Ок. Приятна тренировка!- пожелаха й те, знаейки че това няма да е просто една тренировка...

И така! Вече Сара и съотборниците й са готови. Там е и Дейвид...Разбира се! Треньорът изненадва всички, като им казва, че днес ще играят момичета с/у момчета.

- Ооо не! Аз срещу Дейв! Това е кошмар! Много се притеснявам! - мисли си тя наум, треперейки.

Играта започва. След дълги атаки и защити резултатът е равен! Ииии накрая... Топката е в Сара и тя отбелязва победния кош! Момичета започват да се прегръщат и да се радват за победата. Накрая след като се успокояват страстите всички се отправят към съблекалните. Сара тъкмо тръгва да влиза в помещението пълно с момичета, когато усеща ръката на някой върху рамото й. Обръща се и кой да види! Дейвид!

-Здравей Сара. Аз исках да те поздравя за... Победата... Ти игра много добре... Наистина много добре! - каза Дейв.
-Благодаря! И ти игра чудесно...Дейвид... - каза Сара, която не знаеше къде се намира понеже не можеше да повярва на очите си.