Историята се разказва за едно обикновено 13 годишно момиче и нейният живот. Тя изживява много приключения, но премнава и през доста трудности.Приятелките й Мел и Лена, винаги са до нея и я подкрепят. Разбира се в живота на една тийнейджърка няма как...
- What the...?!?! - извика Сара и подаде телефона на Лена.
Лена гледаше втренчено това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Знаеш ли кой е това? - попита Сара.
- Това е... Това е... - опитваше се да довърши тя, но думите не идваха до устата й, защото тя не можеше да повярва на очите си.
- Да, това е Мел! Но какво прави тя? Къде по дяволите е в 20:45? - Сара.
- Да й звъннем! - подкани я приятелката й.
- Набирам я... - Сара. - Ало?- вдигна Мелани след около 5 секунди. - ТИ ПОЛУДЯ ЛИ?!?! КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ПРАВИШ В 21:00 НАВЪН? И КЪДЕ Е ТОВА? ЗАЩО НИЩО НЕ НИ КАЗА?!?!- викаше момичето притеснено за приятелката си. - Знам, знам... Трябваше да ви кажа... - КАКВО ДА НИ КАЖЕШ?! - Ами, че излизам с едно момче... Казва се Ник... - Сериозно ли? Това ли е било? Защо не ни каза? - Ами защото през всичките тези години имах много връзки, които никога не вървяха и смятах, че само ви пълнят главата с мойте простотии... - Нееее! Няма никакъв проблем! Свикнала съм да ти слушам простотиите! Нали всеки ден сме заедно? - Знам. Сгреших... Трябваше да ви кажа. - Ооо и ще ни разкажеш още... След малко сме при теб! Къде си? - Сега съм в Лагуна (това е сладкарница в центъра на София). - Ясно. Там сме след 15 минути.
И разговорът приключи. След като Сара разказа всичко подробно на Лена, двете се запътиха към метрото.
В сладкарницата - Къде са? Не ги виждам. - казваше Сара нетърпеливо.
- Ето ги! - забеляза ги Лена на една масичка в левия ъгъл
- Хей, Мел... - Сара.
- Хей! Запознайте се с Ник. Ник, това са най-добрите ми приятелки. Сара и Лена. - запозна ги Мел.
- Приятно ми е! - каза момчето и тримата се здрависаха.
- И на нас, но трябва да тръгваме! Нали, Мел? - Сара.
- Да... Ник, утре ще се чуем. - Мелани.
- Добре. Чао, слънце. - усмихна се той.
Трите дружки излезнаха от заведението. Навън беше вече тъмно.
- Ник е много сладък. Трябва да си го призная. - Лена.
- Хах... Долу ръцете от него! Той е само мой! - изсмя се гаджето му.
- Споко, бе. Не ми е фаворит.
- Да, сладък е, но не колкото Дейв. - Сара.
- Да да... - Мелани.
- Мел! - извика някой зад тях...
Здравейте! Ето я и очакваната глава. Дано да ви харесва! Гласувайте за нея и долу в коментарите ми напишете дали има и до вас някой специален човек, а ако не на кой сте хвърлили око или поне дали има такъв. Това беше от мен. 🙈
