Животът на Сара

Двадесет и Трета Глава - Прегръдката

На снимката бяха Бетани и Дейвид. Беше селфи направено зад училището.
"Радвам се, че те има Дейв! Винаги си бил до мен в трудните моменти и те чувствам като брат! #friendsforever"
Това беше текстът придружаващ снимката. Сара не можа да повярва какво направи точно преди 30 минути.
-Леле, каква тъпачка съм! Та това момиче е просто негова много добра приятелка! - каза тя. - Сара, пак се издъни, много яко!
От гняв тя захвърли телефона си на леглото и се строполи на земята съсипана. Днешният ден я научи на много неща, включително да не съди хората преди е напълно сигурна за действията им.
-Не, не, той не иска сигурно да ме вижда вече. Ами, ако му звънна... Не мога! Той ми е сърдит и вече ме мрази, и с право...
Изведнъж се звънна на звънеца.
-Ало? - рече тя по домофона. - Кой е?
-Сара, аз съм. Знам, че си ми много сърдита, но нека поговор-
Сара затвори и веднага се затича по стълбите навън. Пред входната врата стоеше Дейвид, подпрял гръб на стената с кръстосани ръце. Беше изненадан, когато видя Сар да тича по топлинки в коридора на блока, мислеше че му е сърдита. Момичето отвори вратата бутайки я и се хвърли да прегръща Дейвид.
-Виж, нищо не съм направил, онова момиче ми е просто приятелка. -рече той през сълзи.
-Спокойно, знам всичко, съжалявам! -усмихна се тя.
Пороен дъжд заваля. Но на тях не им пукаше, бяха заедно... И това беше важното. :)