Животът на Сара

Тринадесета глава - Размишления над деня

В киното опашката за проверка на билети беше изключително дълга. Наложи се да чакат 10 минути на една опашка, а филмът им щеше скоро да започне.

- Никога не е имало толкова много хора. - отбеляза Сара.

- Да. Това е най - вероятно заради премиерата на филма, който и ние ще гледаме. - допълни приятеля й.

- Дошли сме на премиерата му? Уау това е невероятно! Ще сме едни от първите, които са го гледали. - тя.

- Да. Това е хубавото. - той.

Докато се осетят те вече бяха първи на опашката и Дейвид подаваше билетите на служителката.

- Заповядайте, вие сте в зала 8. Ще я намерите като тръгнете наляво. - казваше усмихнато жената докато им връщаше билетите.

Те не дочакаха минута повече и веднага се запътиха към залата им. Имаха късмет, че филмът още не беше започнал, даваха реклами.

- Като гледам не сме изпуснали много... - Сара.

- Дам. - съгласи се Дейв.

Питате ме на кой ред седнаха ли? Естествено, че на последния, все пак там се виждаше най - добре. След около 5 минути започна и дълго очакваният филм. Той беше нещо от сорта на романтичен екшън, ако ме разбирате. В крайна сметка си струваше да се види и те останаха много доволни. Филмът беше някъде около 2 часа и половина. Макар и да са цели 2 часа, на Сара й се сториха като 30 минути. А това се случваше само, когато беше с специални хора. Досега никога не се бе чувствала така като изключим излизанията й с Лена и Мел. Тя знаеше какво се случваше и това някак си й харесваше.

- Окей, филмът си го биваше! - казваше тя на излизане от залата.

- Ооо, да! - усмихна се пак той.

И така те започнаха да обсъждат определени герои и случки от филма, както всички правят. Само аз ли го правя? Не ми казвайте, че не го правите и вие с вашите приятели, иначе ще изглеждам като пълен идиот... Както и да е. Продължаваме.

- Става късно. Ще те изпратя до вкъщи и ще си ходя. - рече Дейв.

- Става. - отговори му тя.

- Хайде! - подкани я той и двамата тръгнаха да вървят по малките мрачни улички. Единствената светлина, която падаше върху тях беше тази на луната и това правеше нещата някак по - магични и така беше по - красиво.

- Айде да играем на една игра, че е много скучно. - Дейв.

- Каква? - попита с любопитство тя.

- Казва се "Разкажи ми история". - отвърна той.

- Не съм я чувала преди. - тя.

- Е, сега. Слушай ме к'во ти казвам. - той.

- Добре. - Сара.

- Аз ще ти кажа 5 думи и ти трябва да направиш кратка история в която трябва да ги употребиш поне веднъж.

- Слушам те. - тя.

- Да видим... Хмм... Салфетка, пуканки, бастун, баскетбол и топка. - изсмя се той.

- Една салфетка и едни пуканки които се подпирали на бастун играли на баскетбол с футболна топка. - Сара.

- Уау много кратка история. Но ми хареса! Видя ли? Забавно е. - отбеляза той и една шеговита усмивка се показа на лицето му.

- Забавно е колкото шегите и простотиите ти. - засмя се силно и тя.

- Еми, да де! Те са забавни! - Дейв.

- Ахам... Няма да споря с това. - изкиска се под мустак Сара.

Така времето се изниза в приказки и след малко те вече бяха пред блока на Сара.

- Благодаря за хубавата вечер, Дейв. - благодари момичето.

- Няма проблем. Ще се видим утре в училище, Сар. - прошепна й той и я гушна силно.

Двамата стояха така известно време след, което си казаха едно "До утре" и си тръгнаха кой откъдето е дошъл.
Когато Сара се качи в апартамента си, тя си взе един душ, преоблече се в пижамата си и се просна на мекото си легло. Проверяваше социалните си мрежи и размишляваше над всичко, което и се случи днес. Така го откара до 23:30 и накрая реши да заспива, макар и да й беше трудно.

Хей хорица, отново! Ето я и новата глава. Малко е късничко сега, ама исках да си я публикувам. Моля ви гласувайте и ще ми е много приятно, ако коментирайте какво вие правите преди да си легнете и какво обичате да правите когато сте навън с приятели. Това беше от мен. Лека.✨