Животът на Сара

Шеста глава - Разходката

Така Сара се отправи към съблекалнята, преоблече се набързо и затича към вкъщи, щастливо. Искаше да разкаже на приятелките си, но стана много късно и реши да им каже утре в училище.
И така... Стана сутрин, момичето закуси светкавично бързо и отиде в стаята си да се облече. Избра едни черни джинси и една синьо - зелена тениска. Разбира се обу същите обувки и почна да пише, както винаги. Все пак беше края на годината, а тя не искаше да се излага. Стори й се, че мина само половин час, но вече бяха минали поне 2 часа и стана време за училище. А там... Един нормален ден в Училище. Хубавото беше, че накрая след тези дълги часове щяха да се разходят малко по центъра на София. Хванаха метрото и след няколко минути бяха вече на станция Сердика. Пообиколиха магазинчетата, бутките и книжарниците и някак си, незнайно как накрая нямаха у себе си повече от 4 торби.

- Хей постигнахме рекорд!- викна гръмко и самодоволно Лена.
- Обиждаш ме! Аз почти никога не взимам нищо! - засмяна й отвърна Сара и трите дружки започнаха да се хилят много силно.

Хората около тях се чудеха дали тези момичета са наред с главата и започнаха да ги гледат странно.

- Да бе! - продължи диалога Мел обръщайки се към Сара.
- Оооо... Така ли? Сега ще видиш ти! -викна й тя, подгони я и започна да я гъделичка по корема, защото знаеше, че там има гъдел.
- Хей, хей... Моля те спри! Ха ха ха! - почна да се киска Мелани и изпусна торбите.

Тогава Сара използва момента, грабна й багажа и се затича към ъгъла на уличката хилейки се с Лена. И тъкмо да свият ииии.... Хоп! На среща им се задаваха  Дейвид и неговите приятели. Бяха забили носове в телефоните си.

- Малее, какво правят те тук?!?! Та те не живеят в центъра?! - мислеше си Сара и без да му мисли хвана под ръка Лена и се затича към обратната посока.
- Какво правиш?!? - попита я учудено Лена.
- Видях Дейв! - отговори й тя.
- Сериозно?!? - дочу разговора им Мел изтупвайки дрехите си от падането при гъделичкането.
- Да бягаме!!!! - казаха те в един глас и се запътиха към едно близко паркче.

Здравейте! Извинявам се, че не писах от толкова отдавна просто ежедневието ми беше претъпкано от ангажименти и различни емоции! Но ето ме пак... С нова глава!😉🔝И не забравяйте да погледнете историите на приятелките ми!