Животът на Сара

Деветнадесета глава - Звездите

Сара го гледаше втренчено.
-Какво имаш предвид под "Мястото"?- попита тя с недоумление, въпреки че имаш нещо което я караше да се усмихва.
-Тук се срещнахме за първи път. Аз бях 3 клас, а ти беше 2. Не си спомням много, но помня деня в който се влюбих в теб.- разказваше той.
-Да. Не беше любов от пръв поглед, но тогава бяхме толкова малки, че дори не знам дали съм знаела, че съществува такова нещо. -съгласи се Сара- И сега какво ще правим?
-Ами ще се забавляваме. Хайде да играем на истина или предизвикателство. - Дейв.
-Ок. Само че, не тук. Нека отидем някъде. Например... Да се качим на онова дърво! - каза тя и посочи едно високо дърво с пръст.
-Съгласен. Който стигне последен е развалено яйце. - отвърна той и без да му мигне окото се затича към дъба.
-Нали знаеш, че сме само двама? Можеше да кажеш, който стигне първи печели! - провикна се Сара и го последва.
-Не ми дреме!
-Ок. Просто се качвай бавняр!
- Ей, ей... Да си имаме уважението! Аз те надбягах. -засмя се Дейвид.
-Да, да...

На Дървото

-Да започваме! - последва една покана от страна на Сара.
-Първо аз!
-Добре де! Слушам те господине.
-Истина или предизвикателство?
-Истина.
-Нека помисля... Аха... Какво харесваш в мен? Внимавай! Само истината казваш!
-Дап. Амии... Откъде да започна. Характерът ти... Има нещо много типично за теб... Ти си себе си и не се влияеш от мнението на другите. Когато искаш нещо ти го преследваш упорито и никога не се отказваш. И външният ти вид. Всичко е хубаво. :) - усмихна се тя.
В усмивката й имаше нещо... Нещо искрено. Тя казваше истината. Очите й се насълзиха. Накрая тя избухна.
-Благодаря, че си тук. - рече Сара и го прегърна все едно никога не го е виждала.
-Хей... Не плачи. Тук съм. А сега, нека продължаваме.
-Да. Истина или Предизвикателство?
-Предизвикателство.
-Добре... Предизвиквам те да ми кажеш нещо което не си казвал на никого.
-Добро е... Ами. Всъщност има нещо. Имам ключ за покрива на училището и често ходя там.
-Така ли? Защо? И откъде си се сдобил с такъв. Почти на никой не дават.
-Ами госпожата по Математика много ме харесва. Винаги ме дава за пример пред другите и оттам. Защо ходя ли? Имам чувството, че понякога само аз разбирам себе си.
-Това е напълно нормално. Всеки е така.
-Да. Междудругото вече се стъмва искаш ли да се качим на покрива? Там има пейки и е пълен мрак.
-Дам. -съгласи се тя и се запътиха натам.
Беше много тъмно навън. Времето идваше и минаваше, така както е дошло - бързо.

-Ето ни. - промълви Дейвид. -Тук сме.
-Уау. Наистина е много хубаво.
Гледката беше неописуема. Имаше много звезди в тъмно синьото небе. Полъхваше студен ветрец, който ги успиваше. Остатъка от вечерта прекараха в гледане на ютуб видеа и слушане на музика. По едно време толкова се бяха изморили, че решиха да легнат върху пейките. Настъпи минута мълчание. И двамата се бяха втренчили в небето и големите му сребристи звезди. Бяха уникални. Сара много си падаше по звезди и това което сега виждаше пред очите си бе истински рай.
-Дейв...
-Да, Сар?
-Остани си такъв, какъвто си. Става ли?
-Да.
Така приключи и този ден. Дейвид я изпрати до тях и така се изпратиха.

Дойде време и за нов тоалет така, че гласувайте долу за своя фаворит, който искате Сара да облече в следващата глава.

1.

2.

3.

Долу в коментарите напишете цифрата на тоалета, който най-много ви харесва.

Ето ме хора! Новата глава е факт. Не забравяйте да гласувате за нея, ако ви кефи и да това беше! Чао! 👀