Животът на Сара

Двадесета глава - Видяхме го

Сара влезе вкъщи, поздрави майка си и баща си и отиде в стаята си. Веднага се тръшна на леглото си. Вечерта беше много странна. Никога не беше излизала толкова късно навън... С момче! Тя разтърка очите си и се сети за преживяването. Лека, но топла усмивка се появи на лицето й. След малко обаче въздъхна. Мързеше я. Сети се, че трябва да стане, да си навлече пижамата и да легне отново. Беше твърде много работа, но се принуди и го направи. Накрая легна и заспа.

        На Следващата Сутрин:
Часът? Беше 9:30 сутринта. Тя (знаете кой) стана и отиде в тоалетната, за да свърши малко работа и да се погрижи за лицето си. След като това беше готово върза косата си на опашка и се затича с всичка сила към кухнята все едно не е яла от дни. Еми, сега... Имаше чийзкейк - домашен. Стаята беше празна - майка й и баща вече бяха на работа.
-Значи е време за подобаващо посрещане на изгряващото слънце! - рече тя и си пусна плейлиста с най - любимите й песни.
Когато родителите й бяха вкъщи не си пускаше много музика, за да не им пречи и затова сега се възползва.
Така мина и закуската. Наплюска се като свиня и си върна отново при мекото си легло. :) След известен период от време (разбирайте го като 1 час) този мързел реши, че е време да се облича. Облече това:

И започна великото писане на домашно до към 12:00 часа. Обядва (естествено без храна накъде ве 😂) и тръгна... Отново, знаете за къде.
     Вече в училище, Сара извади учебниците си, седна на чина си и се подготви за първия час. Имаха български. Лена и Мел все още не бяха дошли (идваха заедно). Мислеше си за Дейв и за вчерашната нощ. Хареса й. Искаше по-често да го правят.

-Хей, умишлената! - чу се познатият глас зад гърба на Сара.

-Какво стана с вас бе? Много закъсняхте. - отвърна "умишлената".

- Ем... Нищо много интересно... - Мел.

-Разправяй го на друг. Може и да го излъжеш, но мен няма. Виждам, че има нещо. 

-Сар, нищо няма. Успокой се! - Лена довърши и учителката влезе.

Часовете се точеха бавно. През цялото време Сара беше разконцентрирана и не можеше да спре да мисли за странното държание на приятелките й. Със сигурност имаше нещо. Или пък не...
-Дали не си измислям? - умуваше тя.

   Скоро свършиха часовете. Въпреки това въпросите не се махаха от главата й и се реши да разбере какво става. Грабна за ръка Мел и Лена и ги завлече към най-близкото заведение.

-Така. Аз плащам. Вземете си нещо за пиене. Аз искам една кола. - Сара

-Хей! Ще ми дадете ли една малка кола? - провикна се тя към най-близкият сервитьор.

-Да, разбира се, а другите дами какво ще желаят?-попита сервитьорът.
-Аз искам един портокалов сок.-Мелани.
- И аз. - Лена.
- Ок, след пет минути ще дойдат. - отвърна той и се запъти към кухнята.

Лена му се усмихна, след което веднага се обърна към Сара и я загледа изпитателно.

-Така, сега аз... Защо ни заведе тук? - рече тя.

-Защо ли? Ами не знам, да пийнем по нещо и да си полафим. - каза Сара и удари с ръка върху масата.
-Как защо? Естествено, че е заради това, че цял ден се държите странно! -  довърши тя.
Тогава сервитьорът се завърна с напитките.
-Заповядайте. - каза той давайки им ги.
Те му благодариха, но Сара продължаваше да гледа двете й приятелки подозрително. Мел се завъртя към Лена й я пита дали да й кажат.
-Мисля, че трябва. - отвърна й тя и двете се обърнаха към любопитната.
-Видяхме Дейвид зад училищито с някаква кифла от неговият клас. -изпуфтяха те.
Настъпи мълчание. Сара извади портмонето си остави 10 лева на масата и без да казва нищо си взе чантата и си тръгна.

Хей! Какво става? Хареса ли ви новата глава? Да знам, знам... Къде беше бе Симона? Защо не качва толкова дълго?
Щото ме мързеше и дам... 😂 Ще трябва да ме извините. ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ. Ама, ако искате да разберете какво ще стане ще трябва... 😂😂🔫 Та днешният въпрос е:
Какво мислите, че Дейвид е правил с онова момиче зад училище? Напишете долу в коментарите.
Обичам ви ииии
PEACE.
*излиза от кадър* 😂