ғᴀʟʟɪɴɢ ғᴏʀ ᴍʏ ʙᴇsᴛғʀɪᴇɴᴅ's ᴄʀᴜsʜ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

Chapter 10

~гледна точка на Джимин~

Събудих се.Потърках с ръце очите си, за да фокусирам по-добре обстановката в стаята.
Лъчите на слънцето галеха лицето ми.Погледнах вляво от мен.През прозореца се виждаше красива гледка.Сградите, колите, хората.Шума от двигателите на превозните средства.
Станах и се запътих към банята.Малко си поразроших косата за по-небрежен вид, измих си лицето и зъбите.
Облякох обикновена черна тениска, черно сако и черен панталон.

Отидох да проверя момчетата по другите стаи.Бяхме на един етаж и по двама в стая, освен Намджун.Предпочиташе да бъде сам.
Аз бях с Джънгкук, Шуга с Джей Хоуп и Джин с Ви.

Влязох в стаята на Джин и Ви.
Джин се опитваше да изчисти килима, защото имаше средно-голямо петно на него.
След концерта "малко" се почерпиха със соджу.
Явно на Ви му беше станало лошо и върна алкохола на килима.
-Добро утро, момчета.
-Не е добро.Виж какво направи Ви.-ядосваше се Джин.
-Хей, не съм виновен, че ми стана лошо!-каза Ви.
-Така ли?А тогава кой продължи да се налива с поредната чашка соджу снощи, казвайки "няма да ми стане лошо"?
-Сторило ви се е.-подхлъцваше Ви.
-Да бе.-каза Джин и продължи да чисти.
Излязох от стаята и след малко продължиха да спорят.

Стигнах до вратата на стаята на Шуга и Джей Хоуп.Преди да хвана дръжката, Шуга отвори вратата с падането си.
Погледнах през вратата и видях как Хосок го гони.
-Момчета, какво ви става?-попитах.
-Той ми сви телефона.И не казва къде е.А чакам важно обаждане.-каза Хоби.
Обърнах се към Шуга, а нашия се напикаваше от смях на пода.
-Хосок...телефона ти...не е в мен.-говореше през смеха си.
-А къде е тогава?-попита ядосано.
-Не искаш да знаеш.-отвърна Шуга.
-Ако не ми кажеш къде е докато преброя до 3, ще има последствия.-каза Хосок.
-Наистина не искаш да знаеш къде е.
-Жестоки последствия.-добави той.
-Добре де.Телефона ти...е в спалнята на едно от момичетата, с които се запознахме снощи.

~спомен от снощи~
~гледна точка на Джей Хоуп~

След концерта, се прибрахме в хотела.Там ни чакаха мениджърите.Поканиха ни в ресторанта, който тъкмо щеше да затваря, но поради високия статут на мениджърите ни и многото пари, които даваха, го оставиха отворен само за нас.
На срещата бяхме всички-аз, Намджун, Джънгкук, Джин, Шуга, Ви и Джимин.