ғᴀʟʟɪɴɢ ғᴏʀ ᴍʏ ʙᴇsᴛғʀɪᴇɴᴅ's ᴄʀᴜsʜ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

Chapter 20

~гледна точка на Бриана~

Събудих се, все още облечена с палтото на Джимин, и все още лежаща на леглото ми.
Изправих се и седнах на крайчеца му.Потърках очи и се огледах наоколо.Господи, трябваше да си оправя стаята.Беше пълна с кутийки от китайско, пластмасови шишета, кърпички...всякакви боклуци.

Но сега нямах време за това.

Наближаваше осем часа.Трябваше да отида до болницата да го посетя.Мисълта за това ме накара да скокна от мястото си и да се захвана за работа.
За отрицателно време си взех душ, преоблякох се, минах през стаята си, наблъсках набързо боклуците в един шкаф и щом се уверих, че всичко е в що-годе приличен вид, излязох от вкъщи.

Нямах време да се гримирам, затова излязох в целия си натурален вид.Позабързах крачката, защото предпочитах да съм само аз при него.Не желаех да присъства някой друг.
Понеже болницата се намираше в другия забутан край на града, хванах метрото, за да стигна до там.

-Остават 10 минути до следващият влак.Моля, изчакайте.-каза жената на високоговорителя.

Страхотно.В най-лошият случай, щях да се забавя повече, отколкото бях преценила.Седнах на една пейка и зачаках търпеливо.

~гледна точка на Техьонг~

-Какво ще правим сега?-обърнах се към Хосок.-След няколко часа заминаваме, а Джимин все още не е в кондиция.Мениджърите не могат да отложат турнето още дълго време.Това е лошо, много лошо.-обикалях наоколо.
-В най-лошият случай ще го оставим тук да се възстановява и по-късно ще дойдем да го вземем.-изрече спокойно, а това изречение ме накара да побеснея на N-та степен.
-Хосок, чуваш ли се какво говориш?Джимин да не ти е някакъв предмет, който можеш да оставиш и по-късно да си го вземеш?-развиках се.
-По-спокойно, Джурасик парк.-каза през зъби.-Не съм казал, че е предмет.Мисля възможно най-рационално, защото ако се замислиш, нямаме варианти.-погледна ме със гневен поглед.
-Явно не е достатъчно рационално.-добавих.
-Добре тогава, г-н "Знам всичко", просветли ме как по-точно да излезем от тази ситуация, без да има последствия?-наостри цялото си внимание към мен.

В момента, в който зададе този въпрос, дори и с ченгели нямаше как да ми изкара думите от устата.