ғᴀʟʟɪɴɢ ғᴏʀ ᴍʏ ʙᴇsᴛғʀɪᴇɴᴅ's ᴄʀᴜsʜ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

Chapter 9

6:00.
Станах рано, за да изляза и да потренирам.Спортна натура съм, но почти никой не знае.

Отидох първо до банята.Взех си хладък душ, за да мога да се събудя.Топлата вода ми действаше приспивателно понякога.Измих си лицето и зъбите.
Изсуших си косата, вързах я на една опашка, облякох си екипа, обух спортните обувки, взех си слушалките и излязох.

Пуснах песента "Boombayah" на групата BlackPink.Вдъхваше ми адреналин.Започнах тренировката си от нас, през парка, до центъра и стигнах до луксозната част на града.
Забавих темпото и закрачих бавно, за да успокоя пулса си.

Около мен минаваха добре облечени хора все с куфарчета или чантички.Известен факт за така наречената "Луксозна част на града" е, че тук не се допускаха хора от "простолюдието", тоест, хора, които са необразовани, не изглеждат добре, не са стилни или не са известни.И за да не привлека негативно внимание към себе си лека полека ускорявах крачката.

За момент се върнах към спомените ми от снощи.Разходката с Джимин беше като "щастлив край", но не на някой филм или история, а на моя ден.
Последното, което помня беше, че толкова много ми хареса парфюма на Джимин, че неусетно съм заспала в обятията му и че някак си съм се озовала в леглото ми, от което станах тази сутрин.

Разсъждавайки над това как съм се озовала от ръцете на Джимин в стаята ми, се загледах в една висока сграда с много прозорци и беше супер луксозна.
О, да!Замалко да забравя!Не само хората правеха имиджа на този квартал.Сградите също допринасяха за това.Понякога се чудя колко ли пари ръсят, за да построят тези сгради.

Тази сграда е най-изисканият хотел в целият ни град.Тук отсядаха най-известните групи, изпълнители и актьори.

Бързо минах над добре постлания червен килим пред хотела, докато не се блъснах в някого, който тъкмо излизаше оттам.
Сериозно, биваше ли такова нещо?Или ще се блъсна в някого или ще падна или не знам какво още.
Човекът се ядоса и метна едно "Айш" под носа си.Разпилях някакви листи на земята.Явно бяха негови.
-Съжалявам много, господине, не ви видях!-казах притеснено и започнах да ги събирам заедно с него.В този квартал имаше много забрани и правила.Това е една от причините рядко да идвам тук.
-Следващият път бъдете по-внимателна.-промърмори.
-Да, и отново съжалявам.
Не го бях погледнала, но сега имах възможността.Носеше маска на лицето си.Познах го по косата.Беше Джънгкук.Той ме погледна и очите му станаха малко по-дръпнати.Предполагам се усмихваше под маската.
-Я виж ти!-каза изненадано.
-Какво правиш тук?-попита ме.
Погледнах към екипа ми и с това исках да му намекна, че спортувах.
-Ела да влезем вътре.-каза и ме хвана за ръката.