ғᴀʟʟɪɴɢ ғᴏʀ ᴍʏ ʙᴇsᴛғʀɪᴇɴᴅ's ᴄʀᴜsʜ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

Chapter 8

Излязох.
След тръшването на вратата зад мен, Джимин се обърна и си свали маската.

"Ах, тази усмивка"-казах си.
Леко се изчервих и погледнах надолу за момент.
-Тръгваме ли?-попита той.
-Да.-отговорих.
Закрачихме нанякъде с бавна походка.
Той започна да ми говори за неговия ден.Какво е правил, къде е ходил.Слушах го и кимах с глава.
-Разкажи ми за твоя ден.-попита.
При това, което се случи днес, щях напълно да се изложа пред него.Реших някак си да замажа положението.
-Денят ми мина добре.
-Само това?
-Да.Какво очакваше да ти кажа?
За момент той се замисли.
-Ами очаквах да ми кажеш какво ти имаше по-рано.
-На мен?Нищо.
След отговора ми, той ме погледна с погледа "are you sure?" и си извади телефона.Отвори чата ни в KakaoTalk и ми показа какво съм му написала по-рано.
За да видя по-добре какво съм написала *имах малък проблем с очите* той се приближи към мен.
Усетих как погледа му се впива в главата ми.Ако имаше лазерни очи, щеше да я продупчи.
-И какво от това?-попитах.
-Амии..нищо.Просто си помислих, че нещо е станало и реших да те питам отново.

Това като загриженост ли трябваше да ми прозвучи?Или беше от чисто любопитство?
В този момент не бях наясно със себе си и смених темата.
-Е, харесва ли ви престоя в нашия град?
-Всъщност, наистина много ни харесва.Аз и момчетата много се радваме, че дойдохме тук.
-Кое ви направи най-голямо впечатление?
-Честно?Храната.Много е вкусна.За да не ми се карат мениджърите ям малко, но иначе ако можех, щях да ям като невидял.
Засмях се.Той се обърна към мен, свали си маската и направи сладка муцунка.
Реших да му задавам още въпроси, за да го отклоня от въпроса "Какво ти имаше по-рано?".

Вече се намирахме в центъра на града.Трябваше да минем покрай закътаните улички, за да не го видят.
Една от улиците беше тъмна.И тиха.Можехме да чуем само собствените си крачки.

Почти стигнахме края й, в който се намираше една примигваща лампа, докато изненадващо едно куче не започна да лае злобно срещу нас.
Стреснах се и скочих в обятията на Джимин.Едва не го съборих.

Погледнах го.Той мен също.Дишането и на двама ни се очести.Явно не само аз се стреснах от  кучето.
Той си свали очилата и дръпна маската надолу.Гледаше ме право в устните.
"Това ли щеше да бъде?Целувка ли ще последва?Наистина ли щях да целуна своят bias?"-въртяха се мисли из главата ми.

Бяхме прекъснати от човека, който усмиряваше кучето си.Джимин ме пусна и си сложи очилата и маската обратно.
Тръгнахме бързо напред.Не говорихме първите 10 минути, но аз развалих тишината.
-Боже, вече е 23:45.Трябва да се прибирам.-казах, обърнах се и тръгнах назад.
Той не обели и дума и просто ме последва.

За да не ни се налага отново да минаваме покрай същата улица, минахме по друга, която беше пряка до вкъщи.
Стигаше се за 10-15 мин.
Така и стана.

Вече бяхме пред къщата ми.Обърнах се към Джимин.
-Еее, благодаря ти, че излезе с мен.Имах нужда да се разсея малко.
-Пак заповядай.Готов съм да помогна винаги.
Последва сладка усмивка от негова страна.

Преди да вкарам ключа в ключалката, той ме хвана за ръката.
-Прекарах си супер.Приятно ми е в твоята компания.
-Ъмм..и на мен в твоята.
Той се усмихна.Но тази усмивка не беше като предишните.Беше смесица от лукавост, срам и щастие.

Придърпа ме към него и ме прегърна за дълго време.Не исках да пускам тези ръце.Чувствах се сякаш бях малко дете, което се е сгушило на безопасно място.
Заврях се в тениската му.Парфюма му беше толкова опияняващ, че не бях се усетила кога съм заспала.
Последното, което помня, и което усетих, беше че някой ме слага на нещо меко.Заспах дълбоко.

Знаейки, че най-добрата ми приятелка обожаваше Джимин, не исках да я наранявам като й разкажа всичко до момента.Но все някога щеше да дойде това време.А до тогава, ще запазя моята тайна.Потвърждавам, че "Falling for my bestfriend's crush", вече се превърна в реалност.

~Note from author~
Надявам се историята да ви харесва.Не забравяйте да гласувате.
Благодаря за вниманието!