ғᴀʟʟɪɴɢ ғᴏʀ ᴍʏ ʙᴇsᴛғʀɪᴇɴᴅ's ᴄʀᴜsʜ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

Chapter 14

~гледна точка на родителите на Бриана~

С мъжа ми станахме рано, защото трябваше да тръгваме за работа.Направих кафе и на двама ни и отидох в стаята на Бри.Тя беше заспала на дивана, а Джимин-в креслото.Той леко потреперваше, затова тихо отворих един шкаф и изкарах едно меко одеало.Наметнах го, но той се разсъни.
-Какво?А, не.Нямаше нужда да ме завивате.
Не му отвърнах, а просто излязох от стаята.
Отидох до кухнята на пръсти, за да не събудя Бри.
-Спят ли?-попита Уилям.
-Тя на дивана, той-в креслото.
-Макар и да е известен и да ми е направил добро впечатление, има време да го развали.
-Имай малко вяра в избора на Бриана.
-Аз й се доверявам, но, какво да ти кажа.Наречи го "бащински инстинкт", но мисля, че ще я нарани.
И двамата отпихме от кафетата си запоследно и се приготвихме за работа.Аз си облякох семпъл тоалет, защото работех като психолог.Не ми трябваше да се контя.Имах си свой кабинет в една сграда.
Уилям работеше като адвокат.Доста често му се налагаше да отсъства от вкъщи, а когато се върнеше от работа, си изливаше емоциите от днешния ден на мен.Но работата ми ме е научила да го успокоявам и да овладявам емоциите му.
Той винаги държеше на външния си вид-костюм, бяла риза, вратовръзка и куфарче.А да-и малкото телефонче, което бе прикрепено към ухото му.Изглеждаше като таен агент.

Оставих бележка на масата, която гласеше:

"Бриана, не оставай да спиш до късно днес.Имаш задължения, а също и да се подготвиш с уроците.
Оставила съм ти пари, ако решите да излезете с Джимин.
Приятно прекарване.
Обичам те!❤️
                                                                        -Мама"

Сгънах бележката на две и я подпрях на вазата с цветя.Уилям ме чакаше на входната врата.Излязохме, заключихме и тръгнахме за работа.Всеки по своя път.

~гледна точка на Джимин~

Отворих очи.Одеалото, с което майката на Бри ме бе завила, още лежеше по мен.
Потърках очи и се протегнах.Лека прозявка излезе от устата ми.
Погледнах Бри.Разрошената й коса се разпростираше по дивана, а едната й ръка придържаше одеалото да не падне.Може ли да има по-красиво нещо от това?Естествената красота на момиче сутрин.

Телефона ми звънна и бързо го грабнах.Излязох от стаята.Погледнах към екрана.Беше Техьонг.
-Ало?
-Имаш ли си на представа колко си загазил?
-Какво съм направил?
-Господин "Перфектен" май е забравил.Днес е последния ни ден тук и след няколко часа заминаваме.
-Днес ли е?Не беше ли за утре?
-Теб хич те няма обаче.Ще го кажа само веднъж-не ме интересува как, нито колко време ще отнеме, но до 30 минути да си се изтупал пред хотела.Имаш късмет, че другите още спят.
-Добре, ще бързам колкото мога.
-Ти иначе къде си?
-Ъъъъ...обикалям?
-Къде?
-В града.
-И след като излезе от хотела си обикалял цяла вечер?Не те бива в лъжите, да знаеш.Идвай бързо.После ще говорим.
Захвърлих телефона някъде и се отправих към тоалетната.Оправих си косата, поизтупах си дрехите, малко използвах от пастата на Бри..но не взех четка.
Поизмих си лицето и се подсуших.