ғᴀʟʟɪɴɢ ғᴏʀ ᴍʏ ʙᴇsᴛғʀɪᴇɴᴅ's ᴄʀᴜsʜ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

Chapter 24

~гледна точка на Бриана~

След като Бангтан се върнаха в Корея, в Интернет излязоха техни снимки от летището Инчон.Особено внимание обърнах на снимката на Джимин.

Не изглеждаше особено щастлив, което натъжи мен самата.Който и да беше от членовете на Бангтан щях да бъда тъжна, но Джимин заема едно по-специално място в сърцето ми.

Все още взирайки се в прекрасно-изглеждащия Парк Джимин, въздъхнах тежко и заключих телефона си.Отидох в кухнята и си налях в една чаша вода.Бях втора смяна и оставаха двадесет минути до започването на часовете, затова оставих чашата в мивката и се запътих към стаята ми.

Сложих учебниците си за днешните часове в раницата, облякох се, оправих косата си, взех си телефона и тръгнах.
Отново се огледах в билбордовете над главата ми.Изглежда, че нова корейска група ще идва в нашия град.Какво съвпадение-едната група си тръгва, а друга идва.

Защо ли имах неприятното усещане, че това няма да завърши добре?

Забързах крачката ми, за да не закъснея.Вече бях стигнала сградата на учебното заведение, когато чух звънеца за влизане на учениците.Със скоростта на препускащ кон, аз се затичах към входа на училището и буквално влетях вътре.Изкачих три етажа стълби, на едни от които замалко не се пребих, стигнах до стаята ми, влязох вътре и за мое 'щастие', учителката беше вътре.

Не ме забеляза, защото гледаше през прозореца и обясняваше нещо на класа.Седнах безшумно на чина си, след което тя се обърна към нас и дори не ме забеляза.

От притеснение да не бъда хваната че закъснявам, не бях забелязала, че съм седнала до Моли.Погледнахме се за секунда.Разбира се, тя все още ме гледаше с неодобрение заради постъпката ми и не я виня за това.Чудно ми беше кога щеше да свърши всичко това и кога отново ще бъдем добрите приятелки, каквито винаги сме били.