Chapter 12

694 58 5
                                    

6:30.
Алармата на телефона ми звънна.Имам навика да се стряскам, когато чуя силен шум, затова с един замах накарах телефона ми да полети до другия край на стаята.

Брат ми влезе сънен при мен.
-Кажи ми, има ли някоя сутрин като съм тук, да не си метнеш телефона до такава степен, че да ме събудиш?
-Съжалявам, стреснах се.
Той не каза нищо повече.Само поклати глава и затвори вратата.

Отидох и вдигнах телефона от земята.Щом го погледнах ми стана лошо.Членството ми в клуб "Сол"...вече стана официално.

Добрата новина е, че беше счупен само протектора и можех лесно да го сменя

Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.

Добрата новина е, че беше счупен само протектора и можех лесно да го сменя.
Оставих телефона на леглото и се запътих към банята.Измих си лицето и зъбите, сресах си косата и я вързах на опашка.

Излязох от банята и отворих гардероба."Хмм...какво да облека днес..."-казах си наум.
Щом съзрях един привидно добър тоалет, го хванах и огледах.

Състоеше се от сив плетен пуловер с навити ръкави и черно дънки с висока талия

Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.

Състоеше се от сив плетен пуловер с навити ръкави и черно дънки с висока талия.
Днес реших да бъда basic, затова облякох това.

Погледнах часовника.
7:00.
Набързо сложих малко спирала, обух белите си маратонки, взех си раницата и тръгнах.

По пътя се опитвах да премахна счупеният протектор, но на няколко пъти се порязох.
Огледах се наоколо.Минувачите ме гледаха странно, защото може би си смучех палеца, за да спра течащата кръв.Изглеждах като 5-годишно...

ғᴀʟʟɪɴɢ ғᴏʀ ᴍʏ ʙᴇsᴛғʀɪᴇɴᴅ's ᴄʀᴜsʜ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang